Проблемите на Украйна надхвърлят обикновената липса на ресурси. Неотдавнашната борба около пакета от помощи на САЩ демонстрира стратегическия парадокс, който характеризира стратегията на Джо Байдън за Украйна, пише Foreign Policy.

На 24 април Украйна и нейните поддръжници по целия свят въздъхнаха с облекчение, когато президентът на САЩ Джо Байдън подписа дългоочаквания закон за чуждестранна помощ, който предоставя повече от 60 милиарда долара помощ за Украйна. Докато законопроектът е в капана на вашингтонската политика в продължение на месеци, позицията на Украйна на бойното поле изглеждаше все по-несигурна, като силите ѝ буквално изчерпваха боеприпасите си, тъй като се очакваше Русия да започне нова офанзива.

Ситуацията предизвика все повече мрачни оценки от страна на висши служители в областта на сигурността. "Страната, която не може да отвърне на стрелбата, губи", предупреди върховният главнокомандващ на силите на НАТО генерал Кристофър Каволи. Вътрешните оценки на Белия дом бяха още по-мрачни. Дори обикновено оптимистично настроеният украински президент Володимир Зеленски прогнозира, че Украйна "ще загуби войната" без допълнителна американска подкрепа. С помощта Украйна вече има шанс да се пребори.

За съжаление предизвикателствата пред Украйна надхвърлят обикновените ресурси. Неотдавнашната борба за пакета от помощи попадна в основата на стратегическия парадокс, който тормози стратегията на Байдън спрямо Украйна. От една страна, Байдън обеща, че "ангажиментът ни към Украйна няма да отслабне" и че подкрепата на САЩ ще бъде налице "толкова дълго, колкото е необходимо". В същото време обаче администрацията на Байдън е твърдо загрижена за ескалацията и перспективата за пряка конфронтация с ядрено въоръжената Русия.

Преценени самостоятелно, и двете цели са похвални, но взети заедно, тези цели са все по-обезпокоителни.

В основата на украинската стратегия на администрацията на Байдън е залегнала идеята, че в основата си Киев, подкрепен от колективната мощ на Запада, има време на своя страна. След като Украйна отблъсна първоначалната руска инвазия, това изглеждаше вярно. Украйна беше мобилизирала напълно обществото си за водене на война от самото начало, докато Русия - поне в началото - не беше. Руските жертви бяха значителни, нарастващи и почти сигурно по-високи, отколкото Кремъл очакваше. Стотици хиляди руснаци бягаха от страната. И това бе преди Русия да усети удара на икономическите санкции, обявени по онова време за "най-влиятелните, координирани и широкообхватни икономически ограничения в историята". Тъй като ситуацията изглеждаше благоприятна за Украйна, администрацията на Байдън смяташе, че Киев може да си позволи предпазните мерки, наложени от Вашингтон в името на управлението на ескалацията - включително ограничаване на видовете оръжия, които Украйна получава, и целите, по които може да нанася удари.

Две години напред предположението, че времето ще бъде благоприятно за Украйна, изглежда все по-съмнително. Както неотдавна свидетелства Каволи, Русия възстановява армията си "много по-бързо, отколкото предполагаха първоначалните оценки", а военните ѝ сили сега са повече, отколкото преди войната. Въпреки санкциите руската икономика отбеляза скромен растеж през 2023 г. и е на път да го постигне отново през тази година.

И макар че Русия загуби десетки хиляди войници и стотици хиляди бяха ранени, жертвите не доведоха до вълнения в Русия и не разклатиха видимо режима на Путин.

От друга страна, стратегическото положение на Украйна става все по-опасно. Лишена от оръжия и боеприпаси, Украйна е принудена да отстъпва позиции на фронта, като Русия постига най-значителните си успехи от юли 2022 г. насам и се предполага, че се готви за лятна офанзива. Въпреки че американските оръжия вече отново постъпват, ще е необходимо време, за да си проправят път до фронта.

През цялото това време Украйна се обезкървява. Въпреки че оценките се различават значително, броят на убитите украинци се изчислява на десетки хиляди. Цифрите са особено значими, като се има предвид по-малкото население на Украйна в сравнение с това на Русия. Всъщност наскоро Украйна трябваше да намали възрастта си за набиране на войници от 27 на 25 години, за да попълни редиците си. Само по себе си това не е нито катастрофално, нито необичайно. Съединените щати са призовавали мъжете на още по-млада възраст и все още изискват от мъжете на възраст от 18 до 25 години да се регистрират за потенциална военна служба. Все пак промяната в политиката на Украйна по отношение на наборната служба е знак, че страната е подложена на нарастващо напрежение.

Може би още по-належаща от военната ситуация е политическата динамика на войната. Преди година и половина писахме, че Съединените щати имат повече търпение да подкрепят Украйна, отколкото много коментатори тогава смятаха. Фактът, че председателят на Камарата на представителите Майк Джонсън, бивш скептик по отношение на Украйна, постави на карта работата си, за да приеме в крайна сметка законопроекта за помощта, потвърждава тази теза.

Въпреки това не може да се отрече, че всяка бъдеща помощ за Украйна е изправена пред значителни препятствия. Според проучванията на Gallup днес американците са равномерно разделени между тези, които смятат, че Съединените щати правят твърде малко, за да помогнат на Украйна, и тези, които смятат, че правят твърде много. Подкрепата за помощта за Украйна сред демократите рязко се е повишила от последното подобно проучване през есента, докато подкрепата на републиканците е изостанала, така че бъдещата помощ за Украйна може да зависи от това кой ще спечели изборите в САЩ.

Украйна също така има по-малко възможности да обърне стратегическия разказ.

С друга война в Близкия изток и предстоящите президентски избори в САЩ Украйна не привлича същото медийно внимание, както преди. Ако преди Украйна потопяваше поредния кораб на руския Черноморски флот или нанасяше удари по поредния руски склад за гориво, то днес същите действия получават по-малко внимание в големите западни издания. По подобен начин американската общественост не изглежда толкова запленена от речите на Зеленски, както някога. Всичко това означава, че ако тенденциите се запазят, политическата борба за следващия транш от помощта за Украйна - когато и да е той - може да се окаже още по-ожесточена от предишната.

Не всички новини са лоши. Подкрепата от страна на Европа остава стабилна и непрекъснато нараства. Някои страни, включително Франция и Литва, дори сигнализираха, че са готови да ангажират сухопътни сили в конфликта, докато други - като Великобритания и Норвегия - са много по-склонни от САЩ да позволят на Украйна да нанася удари по цели в Русия. А 60 млрд. долара все още дават на Украйна много оръжия, а с тях и много стратегическо време. Дори противопоставянето на предишния президент на САЩ Доналд Тръмп срещу помощта за Украйна изглежда се е смекчило малко, което потенциално дава възможност на Украйна да си върне част от подкрепата на републиканците. С други думи, Украйна все още има известно стратегическо пространство за маневриране, но ще трябва да се бори по различен начин, ако се надява да обърне този бавен упадък.