Източноевропейците се сблъскват с гнева на Брюксел със забраната за внос на украинско зърно
©
Трите страни забраниха вноса на украинско зърно и други хранителни продукти през последните дни с аргумента, че излишъкът от износ е наводнил техните пазари и е застрашил поминъка на местните земеделци.
Ограниченията насочиха групата към курс на сблъсък с Брюксел, като в същото време застрашиха крехката солидарност на ЕС в подкрепа на отпора на Украйна срещу Русия.
Дипломатите от ЕС смятат, че забраните за внос противоречат както на международното право, така и на правото на ЕС и няма да успеят да постигнат целите си.
"Едностранните забрани на отделни държави няма да решат нищо“, категоричен е чешкият министър на земеделието Зденек Некула.
"Трябва да намерим съгласие в целия ЕС относно правилата, при които селскостопанските стоки ще преминават транзитно от Украйна до европейските пристанища и че продукцията от тях отива по-нататък в страни извън ЕС, които са зависими от украинското производство.“
Проблемът рискува да се превърне в бомба със закъснител.
Икономиката на Украйна силно разчита на износа на зърно, което преди войната беше достатъчно, за да изхрани 400 милиона души. Когато Русия нахлу миналата година и блокира голяма част от глобалния износ на Украйна, ЕС бързо въведе така наречените "ленти за солидарност“, премахвайки всички проверки на вноса.
В резултат на това вносът на зърно в околните страни рязко се увеличи – разгневявайки местните производители, които казват, че не могат да се конкурират. Вместо да минава транзит през страните за останалия свят, зърното остава на местните пазари, твърдят засегнатите.
С предстоящата реколта ситуацията може да стане още по-напрегната. И Полша, и Словакия се насочват към национални избори по-късно тази година, където гласуването в селските райони ще бъде от решаващо значение.
"Лентите за солидарност не работят. Нямаме ефективни инструменти за контрол на транзита“, казва посланикът на Полша в ЕС Анджей Садош пред POLITICO. "Имаме в нашите силози около 4 милиона тона украинско зърно и се нуждаем от известно време, за да стабилизираме ситуацията“.
Проблемите бяха до голяма степен игнорирани от Европейската комисия досега, заяви той, принуждавайки полското правителство да действа.
"Индивидуални фермери започнаха да блокират терминали и влакови връзки. Те протестираха. Бяхме много близо до ескалация“, посочва Садош. Той подчерта, че забраната, която изтича на 30 юни, е само временна.
"Неприемливи“ движения
Един дипломат от ЕС обвини Варшава, че води "политика на жестове“.
"Ситуацията достигна връх, иска да изпрати сигнал, че подкрепя своите фермери“, казва този дипломат. "Но това наистина не е най-елегантното решение, особено по отношение на солидарността за Украйна“.
Други дори се съмняват дали мерките са законни на първо място.
Публично изпълнителната власт на ЕС, Комисията, възприе премерен подход, като обяви пред журналисти в Брюксел в понеделник, че "на този етап е твърде рано“ да се даде категоричен отговор относно законността на този ход. В него обаче се отбелязва: "Търговската политика е от изключителната компетентност на ЕС и следователно едностранните действия не са приемливи“.
Други в Брюксел са по категорични относно незакоността. Чешкият министър на земеделието Некула например казва, че еврокомисарят по земеделието Януш Войчеховски - който самият е поляк - му е казал, че подобни мерки "са неприемливи".
Попитан дали забраните са законни, друг дипломат от ЕС казва: "Не мисля така“. Това е така, защото, твърди дипломатът, търговията е изключителна компетентност на ЕС, което означава, че отделните страни не могат просто едностранно да блокират вноса. Още един дипломат от ЕС подкрепи този аргумент, посочвайки правилата на Световната търговска организация.
Условията на търговията между ЕС и Украйна също трябва да бъдат защитени от условията на зона за свободна търговия, прилагана от 2014 г.
Полша отхвърля идеята, че нарушава правилата, позовавайки се на националните закони, които й позволяват да го прави от съображения за обществена безопасност.
Не е само Полша обаче и всяка от трите страни се опитва да избегне гнева на Комисията, като излага различни аргументи в своя защита.
Словакия, от своя страна, твърди, че е била принудена да действа в понеделник, след като Полша и Унгария решиха през уикенда да блокират вноса.
"Имаше риск техните маршрути да се пренасочат към нас и да предизвикат още по-голям натиск върху нашия малък вътрешен пазар“, казва словашки служител, добавяйки, че тестовете също са показали прекомерно ниво на пестициди в пшеницата.
За разлика от Полша и Унгария, Словакия заяви, че ще остави транзита отворен.
Изход?
Вислав Грин, един от основните лидери на фермерските протести в Полша, казва, че по-добрият начин би бил да се съсредоточим върху забраната на продукти, които са произведени в нарушение на стандартите на ЕС, вместо да налагаме временна пълна забрана.
"Спирането на украинския износ за два месеца няма да направи много, защото са необходими поне шест месеца за износ на 4 милиона тона [които вече са в Полша]“, посочва още той.
За да се справи с проблема, ЕС е изплатил около 30 милиона евро на Полша, около 16,8 милиона евро на България и 10 милиона евро на Румъния.
Това не е достатъчно, казва Садош, полският посланик. Нуждаем се от системни решения, а не само от подкрепа за фермерите, заяви той. Полша иска да продължи да подкрепя Украйна чрез внос, продължава дипломатът, "но цената не може да бъде... фалитът на милиони полски фермери“.
Такива системни решения, според Садош, биха били да се даде на вносителите прозорец от 24 часа, например, за да достигнат пратките транзитно пристанище, за да се гарантира, че продуктите няма да останат в Полша.
Това обаче е сложно от правна гледна точка и би включвало повече проверки и документи - потенциално задържайки още повече търговските потоци, казват критиците.