Изглежда, че президентът на Франция Еманюел Макрон ще претърпи сериозни загуби на предсрочните избори в неделя (30 юни), които могат да доведат до възход на крайната десница, сочат социологически проучвания, публикувани от редица западни медии като Associated Press, Reuters.

В неделя френските гласоподаватели гласуват за 577 членове на Националното събрание, като страната изглежда навлиза в нова политическа ера.

Изборите се провеждат, след като френският президент Еманюел Макрон призова за предсрочен вот, предизвикан от съкрушителното поражение на крайнодясната партия "Национален сбор" (НС) на Марин льо Пен на изборите за Европейски парламент на 9 юни.

Социологическите проучвания сочат, че предстоящите избори ще потвърдят тази тенденция. НС води убедително с 36 % от гласовете, следвана от левия блок Nouveau Front Populaire (NFP) с 28,5 %, следвана от центристкия алианс на Макрон - Ensemble - с 21 %.

Ако резултатите съвпаднат с тези от социологическите проучвания, на Макрон може да му се наложи да съжителства с антагонистично настроен министър-председател, независимо от това кой ще бъде избран.

Как протичат изборите във Франция?

Гласуването започва в 08:00 ч. местно време (9:00 ч. българско време) и се очаква да приключи в 17:00 ч. местно време в по-голямата част от страната, но избирателните секции в Париж и други големи градове ще останат отворени до 21:00 ч.

За да получи мнозинство в Националното събрание, партията или алиансът се нуждаят от 289 места - малко над половината от броя на депутатите. Отиващата си коалиция на Макрон не достигна този брой, което ограничи възможностите ѝ да прокара законодателната си програма.

За да бъде произнесена присъдата за някое от 577-те места в неделя, 30 юли, трябва да бъдат изпълнени две условия. Първо, избирателната активност трябва да бъде поне 25 процента. Второ, даден кандидат трябва да спечели абсолютно мнозинство от подадените гласове.

В многопартийна система като френската това обикновено означава, че много, ако не и повечето, избори отиват на втори тур на гласуване - този път насрочен за 7 юли.

На втория тур могат да се явят само кандидатите, които са получили поне 12,5 % от гласовете на първия тур, което на практика стеснява кръга на участниците.

Защо тези избори са толкова различни?

По традиция изборите за Народно събрание се провеждат непосредствено след президентския вот и отразяват същите обществени настроения. Резултатът е министър-председател от същата политическа партия като президента, който след това може да провежда политики със силен мандат.

Сега обаче тази динамика на властта се е променила и за първи път от 22 години насам Франция ще се намира в състояние на съжителство: дълбоко непопулярен президент управлява заедно с правителство, избрано като вот на недоволство срещу самия Макрон.

"Това ще отбележи началото на нов начин на управление и края на президентския дневен ред", смята Еманюел Дюпюи, директор на Института за европейска перспектива и изследвания в областта на сигурността, аналитичен център по въпросите на дипломацията и политическия анализ. "Макронизмът вече почти се е сринал и ще излезе от изборите напълно унищожен", смята той.

Как се стигна дотук?

Макрон за първи път влезе във властта през 2017 г., носейки вълна от подкрепа, тъй като обеща да създаде центристки блок, обединяващ умерената левица и десница. Но не след дълго езикът му започна да звучи твърде отнесено за ушите на хората от предградията - получи прозвището "Юпитер". Икономическите му реформи се сториха твърде десни на либералите, които преди това го бяха подкрепили, а начинът му на управление се видя твърде деспотичен на много десни и леви избиратели.

"Сега изборите могат да сложат край на соловия спектакъл на Юпитер и Франция да навлезе в нова политическа ера. Той управлява страната като главен изпълнителен директор на компания", смята Саманта дьо Бендерн, асоцииран сътрудник в Chatham House. "Но държавата не е компания и той не успя да изгради съюзи с партньори - Макрон е самотник", коментира дьо Бендерн.

Един от най-ярките сигнали за неговата изолация е движението на жълтите жилетки - период на насилствени протести през 2018 г. Това, което започна като работници с по-ниски и средни доходи, разгневени от планираното увеличение на данъците върху дизеловото гориво, се превърна в по-широко движение срещу възприеманата пристрастност на президента в полза на елита. Вторият му мандат е белязан от силно оспорван законопроект през 2023 г. за повишаване на пенсионната възраст в страната с две години, който се превърна в още едно огромно вътрешно предизвикателство, тъй като той се сблъска с широка опозиция.

"Макар да спечели втори мандат през 2022 г. - в голяма степен чрез сплашване, а не чрез привличане на гласоподаватели заради перспективата крайната десница да поеме президентския пост - тактиката изглежда проработо. Има усещане за гняв - на хората им омръзна да показват тази уплаха за Льо Пен, докато са принудени да гласуват за Макрон, за да не допуснат крайната десница", смята дьо Бендерн.

Какво представлява "дедиаболизацията" на Льо Пен?

"В продължение на десетилетия, докато крайната десница стабилно набираше популярност, избирателите и партиите, които не я подкрепяха, се обединяваха срещу нея всеки път, когато тя се доближаваше до националната власт, но това може да не е вярно този път", пише Reuters.

Междувременно през последните две десетилетия Льо Пен педантично изработи т.нар. стратегия за дедиаболизация, целяща да разшири базата на партията, като същевременно смекчи радикалния си дискурс, за да се дистанцира от много препратки, които са направили НС "твърде токсична" за редица избиратели.

Партията отдавна се свързва с известни расисти, ксенофобски и антисемитски обиди. Нейният баща Жан-Мари Льо Пен, веднъж осъден за реч на омразата заради изказването си, че нацистките газови камери са "детайл от историята", е изключен от партията през 2015 г., припомня британската медия.

Вместо това Льо Пен убеди умерената десница, че не е заплаха за демокрацията, и завладя области, традиционно близки до крайната левица, особено в Комунистическата партия, като обеща политики на социално подпомагане и строги ограничения за мигрантите.

"Мнозина, гласувайки за НР, изразяват несъгласието си с една система, която според тях ги лишава от това, което заслужават, в полза на хора, предимно чужденци, които получават помощи, които не им се полагат", коментира Баптист Роже-Лакан, историк и политически анализатор с фокус върху крайнодесните партии в Европа.

Днес кандидатът на партията за министър-председател на страната е Джордан Бардела, безупречен 28-годишен мъж. Въпреки това той идва от предградията и говори на десетките си хиляди последователи не само на улицата, но и в TikTok. Той няма никакъв опит в управлението.

От друга страна, крайнодесните и лявоцентристките партии се обединиха в Нов народен фронт. Неговата най-ярка кауза е подкрепата му за палестинската кауза в условията на войната в Газа - позиция, която спечели на формацията популярност сред младите избиратели и мюсюлманската общност.