Официалната инфлация в Турция се увеличи до близо 80% миналия месец – най-високата от 24 години – тъй като нетрадиционната икономическа политика на президента Реджеп Тайип Ердоган продължи да повишава разходите за живот, пише The Guardian.

Ръстът на годишните цени е нараснал от 73,5% през май до 78,6% през юни, според турската статистическа агенция.

Въпреки това опозиционни партии и икономисти сочат, че неотдавнашните повишения на цените на петрола и газа означават, че реалният процент на инфлация е почти двойно по-висок от официалната цифра.

Министърът на хазната и финансите Нуреддин Небати се опита да отблъсне критиките за икономическата политика на правителството, като каза миналата седмица, че потребителските цени ще започнат да падат до края на годината.

"Обещавам на вас и на президента, че ще видим спад в инфлацията от декември“, каза Небати.

Коментарът му дойде, след като правителството обяви второто си увеличение на минималната работна заплата за шест месеца, повишавайки заплатите с 30%. Увеличението вдигна месечната заплата на около 40% от работната сила от 254 долара на 328 долара.

Ердоган твърди, че проблемът на Турция не е инфлацията. "Нямаме проблем с инфлацията. Имаме проблем с разходите за живот“, заяви той миналия месец.

Икономисти казват, че официалните данни на Турция прикриват по-обезпокоителна тенденция на покачване на цените, която не показва признаци на отслабване.

Месечен доклад, публикуван от турската група от независими икономисти ENAG, показва, че потребителските цени са се повишили със 175% през юни в сравнение с година по-рано. ENAG отбелязва, че цените са се повишили със 71,4% само от началото на 2022 г.

Истанбулската търговска камара съобщи, че инфлацията в най-големия турски град е достигнала годишен темп от 94%.

Кемал Кълъчдароглу, лидер на основната опозиционна партия, обвини държавната статистическа агенция в "лъжа“, призовавайки я в туит да "спре да извършва престъпления в полза на президента Ердоган“.

Турция беше силно засегната от последиците от европейската дългова криза през 2012 г. и заплахата от по-високи лихвени проценти от Федералния резерв на САЩ през 2013 г. Оттогава нейната валута се срива. През 2013 г. лирата струваше 80 евроцента, в сравнение с 10 евроцента в понеделник.

За да спре спада, през 2018 г. Ердоган започна това, което той нарече "нов икономически модел“, което означаваше да се остави настрана нарастващата инфлация и да се намалят лихвените проценти, за да се стимулира икономическият растеж.

Това беше направено против съвета на ръководителя на неговата Централна банка и доведе до спад на лирата до рекордно ниско ниво, повишавайки разходите в страна, която е зависима от вноса, особено на енергия.

Инфлацията, която официално възлизаше на 15% в началото на 2021 г., сега достигна най-високото си ниво от срива на валутата по време на дълговата криза от 1998 г., която помогна за идването на Ердоган на власт.

Трима гуверньори на Централната банка бяха уволнени от президента от 2018 г. насам. Турската лира се срина с 20% само тази година.