Ако винаги сте смятали, че историята е скучна, това ще ви хареса, пише прочутият историк Ернст Гомбрих (1909 – 2001) в своята "Малка история на света“.

Приблизително по същото време, когато Ханибал е в Италия (т.е. малко след 220 г. пр. н. е.), Китай е управляван от един император, който мрази историята толкова много, че през 213 г. пр. н. е. нарежда всички исторически книги и всички стари доклади и записи да бъдат изгорени. Заедно с всички колекции от песни и поеми и писанията на Конфуций и Лао Дзъ - всъщност всичко, което той смята за безполезен боклук. Единствените книги, които разрешава, са за селското стопанство и други полезни теми.

Всеки, за който се докаже, че притежава каквато и да е друга книга, се наказва със смърт.

Този император бил Цин Шъхуан, първият император на единен Китай и един от най-великите воини, съществували някога. Той не е роден в императорско семейство, а е син на един от принцовете, управлявали многото китайски провинции. Неговата провинция се е казвала Цин, от което семейството му е взело името си и е вероятно цялата страна, известна днес като Китай, да е кръстена на него.

Със сигурност има повече от достатъчно причини Китай да вземе името си от владетеля на Цин. Той не само се превърна в първия император на единен Китай, като завладя всички останали провинции една по една, но и трансформира цялата страна. Изхвърля всички принцове и напълно реорганизира империята си. И ако попитате защо той мрази историята и унищожава всички тези книги, това е, защото иска да заличи всяка следа от начина, по който нещата са били правени преди, за да може да изгради изцяло нов Китай - неговия Китай - започвайки от нулата. Императорът строи пътища из цялата страна и започва работа по огромен проект: Великата китайска стена.

Днес това все още е масивна конструкция, двойна каменна стена с високи кули и зъбери, извиваща се симетрично над равнини, през дълбоки клисури и нагоре по стръмни планински склонове, докато следва линията на границата в продължение на близо 6500 километра. Цин Шъхуан я построява, за да защити многото трудолюбиви и миролюбиви селяни и граждани на Китай от дивите племена на степите, чиито войнствени конници бродят из обширните равнини на вътрешна Азия.

Трябваше да бъде достатъчно силен, за да устои на непрестанните им набези, с всичките им грабежи и убийства. И той успя. Разбира се, през вековете стената често е била възстановявана и укрепвана, но все още е там и днес.

Цин Шъхуан не царува дълго. Скоро нова династия се възкачва на трона на Сина на небето. Това е династията Хан. Те не виждат необходимост да отменят всички добри дела на Цин Шъхуан и под тяхно управление Китай остава силен и обединен. Но Хан не са врагове на историята. Напротив, те си спомниха дълга на Китай към ученията на Конфуций и се заеха да търсят под дърво и камък всички тези древни писания. Оказа се, че все пак много хора са имали смелостта да не ги изгорят. Сега те са внимателно събрани и ценени два пъти по-високо от преди. И за да станеш държавен служител, трябва да ги познаваш всички.

Всъщност Китай е единствената страна в света, управлявана стотици години не от благородниците, нито от войниците, нито дори от свещениците, а от учените. Без значение откъде идвате или дали сте богати или бедни, стига да сте получили високи оценки на изпитите си, можете да станете длъжностно лице. Най-високият пост получава човекът с най-високи оценки. Но изпитите далеч не са лесни. Трябва да можете да напишете хиляди знаци и можете да си представите колко трудно е това. Нещо повече, трябва да знаете огромен брой древни книги и всички правила и учения на Конфуций и другите древни мъдреци наизуст.

Така че изгарянето на книгите от Цин Шъхуан е напразно и ако сте мислили, че е прав, заблудили сте се. Лоша идея е да се опитвате да попречите на хората да знаят собствената си история. Ако искате да направите нещо ново, първо трябва да сте сигурни, че знаете какво са опитвали хората в миналото.