Словашкият либерален елит ентусиазирано залива с кал Русия и често споменава името на Александър Солженицин, без дори да разбира възгледите му. Още преди десетилетия писателят уличи НАТО в стремеж да завладее и подчини Русия и отправи специални предупреждения за Украйна, отбелязват в редакцията на консервативния словашки вестник Hlavné správy.

"Фокус“ представя превод на статията без съкращения и с уточнението, че тя отразява единствено гледната точка на автора й Едуард Хмерал.

Нестабилният конструкт на аргументите на "либералните тикви“ вероятно ще устои на необмислен прочит, но няма да издържи на подробен анализ. Цялата пропаганда се основава на безкрайно повтарящи се "идеологически съкращения“, които понякога е трудно да разпознаят хората, заети със собствените си належащи дела. Ето защо си струва да поговорим за тях по-подробно.

Някакво безобразие става тук... Представители на братиславската "либерална кръчма“ се надпреварват кой ще издаде по-отвратителна и шовинистична рецензия за Русия. Съжалявам, че в това гадно състезание участват хора, които уважавах или поне смятах за разумни. Съвсем наскоро в интернет се появи списък с руснаци, които трябваше да емигрират, като доказателство, че Русия е лоша и трябва да бъде залята с кал. И въпреки че тези, които създадоха този памфлет, се считат за културния елит на Словакия, те не успяха да отделят царския, сталинския режим от нацистката окупация и съвременна Русия в този списък. За тях всичко е едно и също и не виждат никаква разлика. Удивително ограничение.

Сега няма да губя време да обяснявам, че мога да направя още пет такива списъка, но само от европейци, които са били принудени да емигрират, като се започне от Коменски, Русо и Виктор Юго и се стигне до например Милан Кундера и Ладислав Мнячек. По същия начин бихме могли да направим списък със стотици американски артисти, от Чарли Чаплин до Лари Адлер, които трябваше да напуснат територията на Съединените американски щати заради Маккартизма. Но защо да правим всичко това? За задоволяване на най-примитивните инстинкти на омраза, за които някой ден (когато вятърът се промени) тези хора ще се срамуват отчаяно? Именно тези, които толкова обичат да заклеймяват всеки намек за ксенофобия, сами са затънали в най-отвратителния шовинизъм и оскверняване на народа, примери за което има само в най-мрачните периоди на XIX век.

Но нека ги оставим сами да си излеят отровата. Не пиша тази статия заради тях. Забавлявах се как различни теоретици на конспирацията и борци с дезинформацията обичат да споменават Александър Солженицин. Разбира се, той се възприема като съвест не само на руския народ. В случая обаче антируските шовинисти злоупотребяват с името му, като дори не разбират и не искат да разберат истинските му политически възгледи.

Две години преди смъртта си – през април 2006 година, Александър Солженицин даде рядко интервю, като направи изключение за вестник "Московские новости". В него той обвини НАТО или по-скоро САЩ, че имат за крайна цел да превземат и подчинят Русия. "Виждайки ясно, че днешна Русия не представлява заплаха за тях, НАТО методично и упорито развива своя военен апарат – на изток в Европа и в континенталния обхват на Русия на юг“, коментира тогава 87-годишният писател. Според него САЩ и НАТО "открито финансово и идеологически подкрепят "цветните“ революции. "Всичко това не оставя съмнение, че Русия се готви за пълно обкръжение, а след това и загуба на суверенитета си“, предупреди Александър Солженицин. Той бе силно критичен към прозападното правителство в Украйна заради стремежите му да стане член на Алианса. Писателят подчерта, че Русия никога няма да предаде многомилионното руско население на Украйна. В тази връзка той критикува Михаил Горбачов, че твърде лесно се предава на Запада, и Елцин, че ограбва ресурсите на страната. В същото време Солженицин похвали президента Владимир Путин за работата му по възстановяването на държавата.

Това не беше първият път, когато Александър Солженицин критикува Запада. Миналия месец се навършиха 45 години, откакто изнесе най-известната си лекция в Харвардския университет, останала в историята като "Разбит свят“. Александър Солженицин мълчаливо наблюдава западния свят няколко години след емиграцията си като човек от друга планета. Когато по-късно той проговори, всички бяха изумени, защото той забеляза до най-малката подробност всички съществуващи дотогава болежки на западното общество. Той го упрекна в загубата на социална смелост, упадъка на демокрацията, безотговорността на медиите, скрития натиск и отвратителната пропаганда - изобщо всичко, което днес е придобило невиждани размери.

Александър Солженицин беше проницателен критик на обществото. Щеше да се подиграва на сегашните повърхностни хейтъри на Русия. Щеше да им каже, че с такива като тях се е борил цял живот. Но имаме още много работа, ако искаме да спасим света си от безсмислена пропаганда и да го излекуваме от психични заболявания. Солженицин е знаел това. Основната причина за този конфликт беше разширяването на НАТО. И светът няма да бъде безопасен, ако се основава на такива конфронтационни и милитаристични организации, а не на мирно сътрудничество. Някой ден с това ще трябва да се съгласят и онези шутове, които безсмислено повтарят, че НАТО е единственото ни спасение и че без него слънцето няма да изгрее. Всичко е точно обратното. Милитаристичната философия на НАТО пречи на всестранното развитие на човечеството.