Хаосът в Ивицата Газа е глътка свеж въздух за Москва, тъй като фокусът на САЩ се измества от Украйна към Израел, коментират в редакцията на американския ежедневник The Wall Street Journal.

"Фокус“ представя превод на материала без редакторска намеса и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на автора му.

В продължение на години премиерът на Израел Бенямин Нетаняху се стремеше да крепи "сложните“ отношения с Кремъл, като същевременно поддържаше топли отношения с изолирания президент на Руската федерация Владимир Путин.

Дори изпращането на руски войски в Украйна и затоплянето на отношенията й с основния съперник на Израел – Иран, не успя да подкопае това деликатно сътрудничеството. Лидерите поддържаха телефонни контакти. Нетаняху обяви, че няма да се включи във войната в Украйна, отказвайки, въпреки натиска на Запада, да предостави смъртоносни оръжия или системи за противовъздушна отбрана на военните на Киев.

След атаката срещу Израел от подкрепяните от Иран бойци на ХАМАС, тези разговори изглежда са затихнали. Путин е един от малкото световни лидери, които не се свързаха с Нетаняху, за да изразят съболезнования за смъртта на повече от 1300 израелци, убити при атаката на ХАМАС от миналия уикенд.

"Путин и Нетаняху общуваха често“, припомня Вера Михлин, бивш служител в Съвета за национална сигурност на Израел и настоящ член британския мозъчен тръст Sympodium. "Сегашното мълчание със сигурност е показателно за по-широк руски подход“.

Краят на сътрудничеството между Русия и Израел говори за продължаващите мащабни тектонични промени, които транформират ролята на Москва в Близкия Изток след началото на войната в Украйна. В търсене на оръжия и съюзници, Русия промени своите някога внимателно балансирани отношения с Иран и засили връзките си с арабски страни като Египет, Ирак и Обединените арабски емирства.

Засега Москва изглежда полага основите на стратегически отношения с близкоизточната република, доставила й хиляди дронове Shahed, които Москва използва в Украйна. А сега Техеран доставя на Москва компоненти за сглобяването на дронове в Русия. Последната от своя страна достави на Иран учебно-тренировъчни самолети Як-130 и обмисля възможността за сключване на споразумение за продажба на изтребители Су-35, което може да промени баланса на военновъздушните сили в Близкия Изток.

Години наред Русия и Иран поддържаха отношения помежду си, но в тях имаше доза недоверие, тъй като и двете се стремяха да подобрят отношенията си със Запада. Сега и двете са врагове на Запада и са притиснати в един ъгъл, обясняват анализатори.

"Русия търси партньор, който би могъл да й доставя оръжия, но нейният фокус върху Иран се дължи и на по-широките антизападни настроения“, обяснява Николай Кожанов, експерт от Катарския университет.

Тази приятелска прегръдка се разшири и до спонсорираната от Иран ХАМАС. През изминалата година най-малко две делегации на високо ниво посетиха Москва за водене на преговори.

По-рано ХАМАС написа съобщение в Telegram, в което възхвалява позицията на Путин относно нарастващото насилие.

"Ние, членовете на Ислямското съпротивително движение (ХАМАС), високо ценим позицията на руския президент Владимир Путин по отношение на продължаващата ционистка агресия срещу нашия народ и неговото противопоставяне на блокадата на Ивицата Газа“, се казва в съобщението.

Русия не осъди атаката на ХАМАС. Депутатът от Държавната дума и член на комисията по отбрана Андрей Гурулев отбеляза ефективността на бойците на ХАМАС в преодоляването на израелската защита и написа в канала си в Telegram, че руските сили трябва да се учат от тях и от отговора на Израел.

"Чий съюзник е Израел? На САЩ. А чий съюзник е Иран и мюсюлманският свят около него? Наш“, отбеляза Гурулев.

По-тесните връзки на Москва с Техеран, както и усилията й да засили отношенията с арабските съседи на Израел, до голяма степен отразяват позицията на Съветския съюз по отношение на Израел от годините на Студената война. Тогава желанието на СССР да се закрепи в по-бедните икономики в света го накара да въоръжи основните врагове на Израел, което доведе до Шестдневната война от 1967 г., а шест години по-късно – и до войната Йом Кипур.

Русия се застъпва за създаването на палестинска държава със столица в Източен Ерусалим. В същото време Кремъл има вътрешни причини да приветства война далеч от руските граници. Тъй като изборите за президент на Русия са насрочени за март, Кремъл търси възможност да отклони вниманието от конфликта в Украйна. За да поддържа 23-годишното си управление, Путин често използва държавни медии, които пренебрегват вътрешните проблеми, като същевременно се фокусират върху безредиците зад граница.

Това стана по-трудно след неуспешните военни действия в Украйна, които Кремъл планираше да проведе като част от кратка военна операция, но прераснаха в продължителен конфликт.

От миналия уикенд руско-украинският конфликт избледня от първите страници на медиите както по света, така и в Русия, където държавните медии насочиха фокуса си от Украйна към Израел и Ивицата Газа.

Високопоставени руски служители определиха избухването на военните действия като удар върху престижа на САЩ. Според тях Вашингтон ще трябва да преразгледа колко дълго може да продължи да предоставя помощ на Украйна, докато подкрепя военно и Израел.

"Това беше първата рефлексивна реакция на Русия. Този конфликт е изгоден за нея, тъй като облекчава натиска върху нея в няколко посоки едновременно", казва Михлин.

Коментирайки за първи път атаките на ХАМАС в началото на миналата седмица, Путин разкритикува администрацията на САЩ като "ясен пример за провала на политиката на Вашингтон в Близкия Изток“. По думите му американците никога не са защитавали интересите на палестинците. В петък той заяви, че Израел има право да се защитава срещу атаките на ХАМАС, но призова за мирни преговори, които да доведат до създаването на независима палестинска държава.

Министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Лавров също обвини САЩ за проваления мир между израелци и палестинци. Няколко дни след атаката той се срещна с председателя на Арабската лига Ахмед Абул Гейт, като и двамата призоваха за незабавно прекратяване на огъня и преговори под егидата на международната общност.

"Огромен брой наши сънародници живеят в Израел“, подчерта Лавров след преговорите. "Загрижени сме за тяхната съдба в настоящата ситуация и правим всичко, за да разберем дали сред тях има хора, които се нуждаят от помощ“.

Малко след като избухнаха боевете, бившият руски президент Дмитрий Медведев описа ситуацията като отмъщение за САЩ, че пилеят парите и енергията си за подкопаване на Русия, вместо за постигане на мир между израелци и палестинци. Москва многократно е обвинявала Вашингтон, че е провокирала нахлуването в Украйна, като подкрепя и въоръжава настроените срещу Москва власти в Киев.

"Вместо да работят активно за палестинско-израелско споразумение, те се намесиха и помагат на неонацистите с цялата си сила, тласкайки две близки нации към конфликт“, написа Медведев няколко часа след атаката на ХАМАС.

Други видни коментатори на Кремъл подчертаха, че боевете в Израел заплашват да оставят два от съюзниците на САЩ без отбранителни способности. Кремълският пропагандист и телевизионен водещ Владимир Соловьов публикува отново статия за решението на САЩ през януари да извадят 300 000 американски 155-милиметрови артилерийски снаряда от израелски оръжеен склад и да ги предадат на украинската армия. По думите му Израел сега е останал без "застрахователна полица“.

Държавните медии отразяваха и пропалестинските протести в Лондон и Ню Йорк, където избухнаха сблъсъци с полицията.

Според Томас Греъм, сътрудник в Съвета за международни отношения, руските държавни медии вероятно ще реагират на всякакви хаотични събития в Израел или другаде, които отклоняват вниманието от вътрешните проблеми на Русия.