Гърция е намалила наполовина сивата икономика за 8 години
©
Според доклада сивата икономика се е засилила в разгара на дълговата криза, достигайки 30% от брутния вътрешен продукт през 2013 г. Увеличението се дължи на тежката рецесия, влошаването на данъчните стимули и по-нататъшното отслабване на платежната култура. От тези нива сивата икономика спадна до 16% от БВП през 2021 г.
Съществуват и значителни регионални различия в намаляването на сивата икономика, вариращи от 5% от (местния) БВП в Западна Македония до 18% от БВП в Крит. По-общо, намалението е по-голямо в Атика и островите и по-малко в по-отдалечените континентални части.
Според изследователите на Международния валутен фонд това свиване на незаконните пари се отразява и в увеличението на данъчните приходи с 4% от БВП.
Освен това, както отбелязват анализаторите на МВФ, Европейската комисия наскоро установи, че разликата в данъка върху добавената стойност (т.е. разликата между действителните и потенциалните приходи от ДДС) в Гърция е намаляла с повече от 16 процентни пункта като процент от общите данъчни приходи между 2013 г. и 2021 г., или с около 2 пункта като процент от БВП.
Докладът на МВФ посочва още, че има силна връзка между развитието на цифровата инфраструктура и електронните транзакции и свиването на сивата икономика.
Значителното намаляване на сивата икономика в Гърция през последните години се дължи на няколко фактора, според МВФ: Прилагането на по-строги разпоредби срещу финансовите престъпления и укриването на данъци; по-голяма гъвкавост на пазара на труда, като например работното време; повишени стимули за официално докладване на нередни дейности; значителен напредък в цифровизацията, включително подобряване на инфраструктурата и подобряване на цифровите обществени услуги, което спомогна за интегрирането на самостоятелно заетите лица; и модернизираната информационна система за заетостта, която ограничи недекларирания труд.