Смъртта на договора между Руската федерация и САЩ относно мерките за по-нататъшно намаляване и ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия (START III, СТАРТ III) наближава, а с нея и нова ера на руски ядрени опити, които ще се превърнат в инструмент за принудителна дипломация и ще доведат до по-голяма милитаризация в Арктика. Р, пише Спенсър Уорън в статия за американското издание The National Interest.

"Фокус“ представя превод на материала без съкращения и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на автора му.

Държавният глава на Руската федерация Владимир Путин обяви на 21 февруари, че Москва преустановява действието на Новия договор СТАРТ - последното останало споразумение за контрол на ядрените оръжия между Русия и САЩ. Договорът ограничава размера на ядрените  арсенали на двете страни до 1550 ядрени бойни глави, разположени в 700 стратегически системи - комбинация от междуконтинентални балистични ракети (МКБР), балистични ракети, изстрелвани от подводници, и бомбардировачи с голям обсег. Той също така предоставя процедура за проверка, която позволява на служители от всяка страна да инспектират ядрени обекти в другата.

Въпреки че Русия не се е оттеглила официално от договора, неговото спиране вероятно предвещава края на договора. Възможно е дори бъдещо разширяване на руския ядрен арсенал. Непосредственото безпокойство обаче е възобновяването на ядрените опити. Руският президент Владимир Путин спомена възможността за тестове в посланието си до Федералното събрание, нареждайки на "Росатом“ - руската държавна компания за ядрена енергия - да започне подготовка за изпитания.

Подобни опити ще имат две цели. Първо, Русия ще използва ги като инструмент на принудителната дипломация. Тестовете ще бъдат насрочени така, че да съвпаднат със събития от политическо или военно значение – като например преди нови офанзиви в Украйна или разширяване на руските атаки срещу гражданска инфраструктура. Отвъд Украйна ядрените опити може да предшестват усилията за дестабилизиране на други руски съседи, като потенциалния заговор за сваляне на молдовското правителство.

Тези ядрени опити биха послужили като сигнали, че Москва е готова да използва своя арсенал в случай на операции на САЩ или НАТО срещу Русия. А в случай на руски военни операции – независимо дали текущата война в Украйна или бъдещи такива другаде – тези тестове може да бъдат част от руска стратегия за предотвратяване на ескалацията на локален в регионален конфликт. Това управление на ескалацията е централна точка в руската военна доктрина. Експертите твърдят, че ядрените оръжия са важни инструменти за управление на ескалацията, въпреки че има дебат за това как те могат да бъдат използвани или не.

Русия вече е използвала "ядрен шантаж“ за тези цели. Путин и други руски лидери са използвали ядрени заплахи многократно по време и преди войната в Украйна. Хиперзвукови оръжия с ядрени бойни глави бяха разположени в Калининград и в Сирия - където щяха да бъдат в обсега на столиците на НАТО в Западна Европа и Средиземноморието. Ядрените опити биха добавили друго средство за принудително ядрено сигнализиране.

Тази стратегия не би била само руска. Северна Корея също свързва ядрените опити с политически цели. Тестовете на Пхенян често съвпадат със съвместни американско-южнокорейски военни учения, встъпването в длъжност на нови президенти на САЩ или Южна Корея или важни събития в отношенията на САЩ с Южна Корея, Япония или Китай.

Втората цел на подновените ядрени опити е подобряването на руския ядрен арсенал. В момента Русия е ангажирана с голяма програма за модернизацията му. Тя засяга и трите стълба на ядрената триада на Русия и включва както подобрения на съществуващите способности – като разработването на междуконтиненталната балистична ракета "Сармат“ или атомния подводен крайцер със стратегическо предназначение "Борей-А“ – така и нови системи като хиперзвуковата ракетна система "Авангард“.

Както Русия, така и САЩ са разработили нови бойни глави и системи без детониране на ядрено оръжие през последните няколко десетилетия. Компютърното моделиране позволи на двете страни да проектират и оценят нови оръжия. Американската ядрена поддръжка и модернизация чрез Програмата за управление на запасите на Министерството на енергетиката бе успешна. Длъжностните лица очакват в близко бъдеще да имат възможност да разчитат на управлението на запасите, вместо да тестват детонации.

Руските програми за поддръжка и модернизация на военните не са толкова надеждни, колкото на техните американски колеги. Русия претърпя многократни военни провали в Украйна, въпреки всеобхватната и скъпа програма за конвенционална модернизация след друго шокиращо лошо представяне по време на руско-грузинската война през 2008 г. Появиха се съобщения за корупция и некадърност в отбранителната промишленост и армията на Русия, като се твърди, че голяма част от руските инвестиции в конвенционална модернизация са отишли в джобовете на елитите, вместо в ново и по-добро оборудване.

Провалът на конвенционалната модернизация на Русия доведе до спекулации относно състоянието на ядрения арсенал на страната. Корупцията и некадърността на ръководството на отбранителната промишленост и военното ръководство в Москва може да влоши надеждността на руските оръжия. Тестването може да позволи на руските лидери да потвърдят възможностите на новите системи по-добре от компютърното моделиране, успокоявайки страховете за ненадеждно ядрено възпиране. Опитите също така ще покажат на противниците, че тези оръжия ще работят, подобрявайки възпиращите способности на руското ядрено оръжие.

Ако се проведе тестване, то най-вероятно ще се случи в Нова Земя. Арктическият архипелаг е силно милитаризиран и бе едно от основните места за ядрени опити на Съветския съюз. "Цар Бомба“, най-голямото проектирано и взривено ядрено устройство, бе изпробвано именно там.

През последните няколко години Русия увеличи развитието на военната инфраструктура и способности в своя Далечен север, включително Нова Земя. Регионът се възприема като критичен за руската сигурност и възобновяването на ядрените опити би увеличило стратегическата му стойност за Москва. Това може да доведе до по-нататъшна милитаризация на руската част от Арктика.

По-нататъшната милитаризацията на Арктика би имало значителни стратегически последици за други арктически сили, всички от които са настоящи или кандидат-членки на НАТО. Русия разшири претенциите си към дъното на Арктика през последните няколко години, поставяйки териториалните си претенции в по-голям контакт с тези на Канада и Норвегия. Русия и Норвегия също са ангажирани в напрегнат спор по своите сухопътни и морски граници в Арктика. Тези спорове стават все по-милитаризирани. Увеличаването на руските военни активи в Арктика би изострило тези спорове и би увеличило несигурността на други арктически държави, включително САЩ.

Въпреки че бих казал, че предстоящата смърт на New START е вероятна, тя не е гарантирана. САЩ трябва да се опитат да съживят руското участие в договора. Но е малко вероятно усилията да бъдат успешни, особено без отстъпки, които са неприемливи за САЩ и техните съюзници.

Като се има предвид вероятният провал на дипломатическите предложения към Москва, САЩ и НАТО трябва да са готови да се справят с подновяването на руските ядрени опити. Американските ядрени опити вероятно не са необходими. Въпреки това подобряването на отбраната в Арктика - регион, който Съединените щати са деприоритизирали - е. В допълнение към развитието на собствените си способности, САЩ трябва да работят с критични арктически партньори като Канада, Норвегия и Дания. Членовете на НАТО извън Арктика, като Обединеното кралство и Франция, също трябва да се ангажират с арктическите съюзници и да гарантират, че техните военноморски сили могат да допринесат за повишаване на сигурността в Арктика.

Това също увеличава спешността на включването на Швеция и Финландия към НАТО. И двете страни са арктически сили. И двете добавят значителни военни способности към Алианса в уязвим район. Те също така разполагат със средствата и географията, за да предоставят важна разузнавателна информация за руската дейност на или близо до Нова Земя.

Спирането на участието на Русия в New START е последното в поредица от събития, водещи до вероятната смърт на договора. Москва публично спря инспекциите на САЩ на руски обекти през август и се оттегли от срещата на двустранната консултативна комисия по договора, която трябваше да се проведе в Кайро през декември. Инспекциите за проверка на място са в пауза за неопределено време от 2020 г. поради пандемията от COVID-19.

Защо Русия предприема тази стъпка сега? Вероятната причина е, че цената на изтеглянето е намаляла за Русия, докато ползите от тестването стават все по-важни. Русия ще трябва да увеличи зависимостта си от ядрени оръжия, за да възпира или агресията на противник срещу нея, или международна намеса в подкрепа на Украйна.

Междувременно едностранното спиране или оттегляне от договора вероятно ще доведе до значително осъждане от международните участници. Поддръжниците на по-голям контрол върху оръжията биха призовали за засилване на изолацията на Русия. Това може да навреди на търговията и отношенията на Москва с нейните европейски съседи.

Тази потенциална вреда вече се е случила. Изолацията на Русия от тези държави нарасна значително в хода на войната и търговията - особено на петрол и газ - рязко се срина с Европа. Голяма част от тази търговия се измести към Китай и Индия, с потенциал за бъдещ растеж на търговията както с Пекин, така и с Ню Делхи. Нито една от тях не подкрепя силно  споразумения за контрол на оръжията. Китай се противопостави на усилията за режим за контрол на въоръженията и има интереси да разшири собствения си арсенал. Освен това страната изгради все по-тясно партньорство с Русия.

Междувременно Индия е отявлен критик на глобалния режим за контрол и неразпространение на оръжията от самото му създаване през 60-те години на миналия век. Индия също може да спечели икономически от нови ядрени опити. Напредъкът в технологиите за ядрени оръжия може да се разпространи в руския граждански ядрен сектор, който е важен партньор за малката, но растяща ядрена енергийна индустрия на Индия.

Смъртта на New START вероятно е пред нас. Вследствие на това се увеличава възможността за нова ера на руски ядрени опити, които ще увеличат ефективността на ядрените оръжия на страната, ще се превърнат в инструмент за принудителна дипломация и ще доведат до по-голяма милитаризация в Арктика. Русия също може да разшири ядрения си арсенал. Но стратегическите и политически въздействия от това вероятно ще бъдат по-малки от въздействията на ядрените опити. Съединените щати имат голям запас от неразгърнати ядрени оръжия, които биха могли да противодействат на руската ядрена експанзия за известно време.

*Спенсър А. Уорън е доктор по философия и изучаващ политически науки в Университета на Индиана в Блумингтън. Неговата дисертация изследва източниците на руската ядрена модернизация, а по-широката му изследователска програма се фокусира върху ядрената политика, руската външна политика и трансатлантическата сигурност.