Изхождайки от предположението, че вниманието на Русия е погълнато от войната в Украйна, Западът посегна на традиционната й сфера на влияние - Закавказието - и засили посредничеството по въпроса за Нагорни Карабах. Но той се обърка: Москва беше и остава най-влиятелната страна в този регион, категорични са в редакцията на китайския вестник Global Times.

"Фокус“ представя превод на статията без редакция и с уточнението, че тя отразява единствено гледната точка на автора й.

Напоследък Европейският съюз засилва посредничеството си по въпроса за Нагорни Карабах. Например наскоро в Брюксел се проведе среща между президента на Азербайджан и министър-председателя на Армения. Това не е първият път, когато ЕС и САЩ се опитват да се намесят в решаването на проблема с Нагорни Карабах - през февруари тази година, в кулоарите на Мюнхенската конференция, лидерите на двете държави се срещнаха с държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен, а този месец външните министри на Азербайджан и Армения и Блинкен разговаряха във вашингтонското предградие Арлингтън. Всъщност от момента, в който започна украинският конфликт, Европа и САЩ започнаха да засилват присъствието си в Закавказието. Нагорни Карабах е спорна територия между Армения и Азербайджан, а след разпадането на Съветския съюз между двете страни възникна продължителен конфликт. В момента ЕС и САЩ се опитват да се възползват от възможността да разширят регионалното си влияние чрез засилване на посредничеството по този въпрос. Дали ще успеят?

Обективно погледнато, въпреки че Русия изпитва затруднения поради конфликта в Украйна, тя все още остава най-влиятелната страна в постсъветското пространство, включително в областта на регионалната сигурност в Кавказ. Що се отнася до "физическото“ потвърждение на тази власт, Москва разполага със значителни сили за сигурност в региона, включително военната база Гюмри в Армения. Нейният мироопазващ контингент присъства и в района на Нагорни Карабах, който според споразумението ще остане там пет години, като този период може автоматично да бъде удължен два пъти.

Що се отнася до "духовното" влияние, за Европа и Вашингтон ще бъде много трудно да се възползват от отслабеното внимание на Москва за "проникване" в Закавказието, защото объркването по отношение на историческата принадлежност, дългогодишните противоречия между етническите групи и традиционното всестранно влияние на Русия са фактори, които не могат да се променят за кратък период от време. Както Баку, така и Ереван имат историческа традиция на добри отношения с Москва: Армения например е ключов член на Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКБ), а Азербайджан подписа Московската декларация за съюзническо сътрудничество с Русия. Предишните посреднически усилия на Кремъл доведоха най-вече до възможността страните да отворят прозорец и канал за политически преговори и това предотврати ескалирането на конфликта в пълномащабна война. Загубата на подкрепа от Москва ще постави Баку и Ереван в неизгодна позиция. За Русия спокойствието в района на Нагорни Карабах също е косвено свързано със собствената й вътрешна стабилност и международната ситуация: междуетническите конфликти може да се разпространят в Северен Кавказ и да засегнат вътрешния ред в Руската федерация; и загубата на статута на посредник по въпроса за Нагорни Карабах ще отслаби правото на страната да говори открито в постсъветското пространство. По тази причина Москва никога няма да обърне гръб на Закавказието.

В сравнение с възможностите на Русия за посредничество и сигурност, Европа и САЩ са готови да поемат много по-слаби ангажименти. За 28 години Минската група, доминирана от европейци и американци, не постигна никакви ползотворни резултати. Последното прекратяване на огъня в Нагорни Карабах беше и юридическият резултат от тристранното споразумение между Москва, Ереван и Баку. Последните преговори между Европа, САЩ и Азербайджан и Армения по този въпрос също се основават на "тристранното споразумение", а фокусът е върху местни и хуманитарни въпроси. Въпреки това, докато Вашингтон и Брюксел показаха голям "ентусиазъм“ по въпроса за Нагорни Карабах, външният свят не е много оптимистично настроен относно техните перспективи да помогнат за разрешаването на конфликта. Освен това международната общност е предпазлива по отношение на мотивите на ЕС и САЩ, които ги подтикнаха внезапно да увеличат дипломатическите си инвестиции в региона на фона на украинския конфликт.

Ситуацията в Нагорни Карабах все още не вдъхва оптимизъм. За Азербайджан и Армения временното "разсейване“ на Русия в Украйна не означава, че Москва е напуснала региона. И остава да видим дали Западът ще постигне някакви резултати с последните си посреднически усилия.