В сряда китайският президент Си Дзинпин и руският му колега Владимир Путин проведоха втората си видеоконференция за тази година. Това е 37-ата среща на двамата лидери от 2013 г. От януари до ноември двустранната търговия между Китай и Русия надхвърли 843 милиарда юана (132 милиарда долара), което е с 24% повече от миналата година. Перспективите за двустранно икономическо сътрудничество също са окуражаващи. Лидерите на двете страни обсъдиха широк кръг от въпроси и изразиха задоволство от текущото развитие на китайско-руските отношения, пише китайското англоезично издание Global Times в материал, представен без редакторска намеса.

Посланията на лидерите се отнасяха до двустранните отношения и не засягаха нито САЩ, нито Запада, които междувременно следяха отблизо срещата, коментира вестникът.

Западът напоследък ескалира заплахите срещу Русия и Китай, представяйки ги като разрушителни сили в Украйна и в Тайванския проток и натрапчиво настоява да остане бдителен срещу тях, тъй като те "планират" нападение. Той засили военния и политически натиск в опит да принуди Москва и Пекин да се оттеглят от основните си национални интереси.

Вашингтон прави историческа грешка, като оказва едновременен натиск както върху Русия, така и върху Китай. Той беше твърде увлечен от експанзията на егоцентризма и измислянето на фалшиви обвинения, че Москва и Пекин "нарушават международните правила“ и "отправят предизвикателство към международния ред“. Той накара всички да повярват в тази лъжа, като влезе в опасна конфронтация с Русия и Китай.

След разпадането на СССР Русия очевидно е в състояние на общо стратегическо свиване, докато Китай напредва в мирното си развитие. Техните спорове със съседите са породени от исторически фактори, а значението им е ограничено до региона. Други проблеми, които САЩ и Западът многократно раздухват, са вътрешните работи на Китай и Русия. Те "умишлено фалшиво" тълкуват тези въпроси, увеличавайки конфронтацията между страните.

Сдържането на Китай и Русия едновременно обаче е твърде амбициозна идея. Въпреки че Вашингтон има предимството на силата, те не могат да победят нито Москва, нито Пекин. Стратегически сблъсък с която и да е от двете страни ще се превърне в непосилни разходи за Вашингтон. И ако се обединят, това ще се превърне в истински американски кошмар.

В САЩ е общоприето, че само ако в страната има силен външен враг, вътрешната политика може да функционира нормално. В противен случай Вашингтон ще се окаже в ситуация, в която няма да знае какво да прави. Но съюзниците на САЩ не трябва да се заразяват с "обсесивно-компулсивното разстройство" на Вашингтон или да споделят рисковете от нова Студена война.

Трябва да предупредим отделните сили, че си играят с огъня, като се подчиняват на заповеди на САЩ или дори разчитат на силата на САЩ, за да провокират Китай и Русия, без да предполагат крайния резултат. По-добре да не тестват силата на обещанията на САЩ да защитават съюзниците. Ако преминат червената линия, наказанието им ще бъде неизбежно, независимо дали са съюзници на Щатите или не.

След срамното си бягство от Афганистан Америка продължава да заплашва Китай и Русия, използвайки ситуацията в Тайванския проток и Украйна като извинение. Но тъй като Съединените щати никога не са обещавали, че ще изпратят войски в случай на война, силите, които сега провокират Москва и Пекин по тяхна заповед, трябва ясно да разберат, че Вашингтон ги тласка на фронтовата линия, докато американските войски не възнамеряват да стоят с тях, когато започне въоръжен конфликт.

Китай и Русия направиха мирното развитие приоритет в своите национални стратегии и се стремят да избегнат конфликт. Основната причина САЩ и Западът да мислят, че се опитват да "започнат война“ е, че са ги притиснали толкова силно, че сега и двете страни трябва да използват някои контрамерки и да се съпротивляват, а Западът вижда това като рискована провокация. Време е той да се опита "да се отдръпне и да види цялата картина“.

Заплахата и оказването на натиск върху велика сила е изключително лошо. Особено неразумно е да се прави това срещу две велики сили едновременно. Вашингтон трябва да се научи да уважава ключовите интереси на други големи държави. Една световна суперсила не трябва да бъде обсебена само от властта и да мисли, че може всичко. Това е основното послание, което Съединените щати трябва да научат и то е важно и за световния мир.

Превод и редакция: Юлиян Марков