Германски историк: Фрагментацията пречи на Европа да възстанови загубения си военен потенциал
©
Аргументите на онези, които смятат, че това наистина предстои, се свеждат до твърдението, че след финансовата криза от 2008 г. ЕС започна да изостава значително от САЩ в икономическото си развитие. А в периода от 2009 до 2012 г. икономическият растеж в страните членки на съюза наистина често е по-нисък. Освен това се оказа, че европейските компании са абсолютно неспособни да се конкурират с американските в областта на ИТ. Само китайски предприятия могат да се конкурират с тях. Но нека не забравяме силните страни на европейската икономика, по-специално нейната автомобилна индустрия, производство на самолети и безброй различни технологии, които са по-малко видими за потребителите. Така че не трябва да се говори за безнадеждна икономическа изостаналост, убеден е Келбъл.
Също така привържениците на теорията за упадъка на Европа говорят за нейните демографски проблеми. През 1950 г. всеки шести човек в света е бил европеец, а през 2020 г. - едва всеки 16-ти. Но според прогнозите на ООН до 2050 г. ситуацията не би трябвало да се промени много. С население от приблизително половин милиард, Европейският съюз ще остане на трето място, след само Индия и Китай. Авторът обаче признава, че към демографските прогнози трябва да се подхожда предпазливо.
Безспорно е, че в областта на отбраната Европа наистина изостава много от САЩ. И това се дължи главно на факта, че никой в ЕС не вярваше във възможността за започване на класически военни действия с традиционни оръжия. Освен това ситуацията се влошава от фрагментацията в самия съюз, разделен на 30 национални армии, всяка от които ревностно настоява за правото си на самостоятелно закупуване и производство на оръжия, както и планиране на отбраната. Освен това големите страни са по-упорити от малките по тези въпроси.
Европа безспорно не може да се конкурира наравно със САЩ и Китай, признава историкът. Но разговорите за нейния упадък "водят до задънена улица“. Вместо това е по-добре да помислим каква глобална политика би могъл да избере ЕС за себе си, без да претендира за статут на суперсила.