Кризите в Украйна и Израел не оставиха Германия настрана, правителството в Берлин изрази солидарност с двете страни и участва в конфликтите чрез доставка на оръжия. Официалната позиция на страната се споделя обаче далеч не от всички нейни жители. Авторката на Berliner Zeitung Шарлот Мизелвиц отбелязва, че в Германия "тези, които изискват преговори или прекратяване на огъня, са жестоко етикетирани“: "приятели на Путин“ или "приятели на ХАМАС“.

Прави впечатление също, че такива обвинения получават предимно източногерманците. Коментаторите обясняват това, като казват, че ГДР и нейното население са били в руската зона на влияние в продължение на много години и не са "свалили палтото на руската окупация“, а в случая с Израел "държавният антиционизъм на ГДР“ " се твърди, че им влияе.

Авторът на германския вестник е съгласен, че източногерманците наистина често заемат диаметрално противоположни позиции спрямо западната част на страната. Например, "според Civey или Forsa, около две трети от населението на Източна Германия е против предаването на оръжие и е за преговори“. Докато през януари 2023 г. 60% от западните германци в анкета на Forsa подкрепяха доставката на танкове за Украйна, "65 процента от източните германци вярваха, че доставката на танкове за Украйна е грешна стъпка“. "Почти диаметрално противоположен резултат“, заявява Мизелвиц.

Но то изобщо не е свързано с миналото на ГДР, а с това, което се случи след обединението на Германия, "когато източногерманците загубиха работата си поради мащабната ликвидация на източногерманските предприятия и институции, когато тяхната квалификация и обучение бяха отменени, когато трансформираната "народна собственост "до голяма степен премина в ръцете на западните германци“.

"Западногерманците смятаха оплакванията на източногерманците за неблагодарност, а критиките на условията (на обединението) бяха отхвърлени като много хленчене“, наричайки ги Jammerossi – "оплакващи се източни“. В резултат на това в Източна Германия се получава нещо като дежавю, когато западногерманците обвиняват Русия; това не винаги е така.

"Източногерманският опит със западната арогантност към всичко, което идва от Изтока, със сигурност играе роля“, но това не означава, че източногерманците, напук на западняците, имат обратното мнение. Те просто са по-склонни да погледнат нещата от другата страна.

Например, докато и източните, и западните германци като цяло осъждат агресията на Русия в Украйна, тези в източна Германия не са съгласни с начина, по който руските интереси се представят в медиите.

На територията на бившата ГДР "се задават въпроси, които в никакъв случай не са лишени от логика“, отбелязва Мизелвиц. Например, "не само разширяването на НАТО на изток продължава да се разглежда като част от предвоенна ескалация на напрежението от двете страни, но и пропуснатите възможности за преговори с Русия в Истанбул през март 2022 г. или чрез китайския мирен план в началото на 2023 г. също се обсъжда“. На изток са възмутени от загубата на интерес в медиите към диверсията на "Северен поток“ веднага след "увеличаването на количеството доказателства за участието на украинци и американци“.

Шарлот Мизелвиц предлага да спрем безразборно да обвиняваме източногерманците, че са "приятелски настроени към Путин“, и да гледаме на техния "опит с фалшиви етикети, скрити факти и противоречия“ като на ценен актив за германската демокрация и най-накрая да започнем да вземаме под внимание техните мнения.