Геополитически игри с много неизвестни: България заби нож в гърба на Унгария
©
На 28 септември Народното събрание в София въведе без обсъждане такса от 20 лв., което е около 10 евро на мегаватчас, върху преноса и транзита на руски природен газ през България. Белград подчерта, че увеличението е драстично, но Будапеща посочи, че то противоречи на европейската солидарност.
Путникович побърза да успокои, че потребителите няма да бъдат пряко засегнати от увеличението веднага, тъй като държавата е тази, която определя цената за крайните потребители.
"България е член на ЕС, както и Унгария, Сърбия не е, но има международни търговски споразумения, те са дългосрочни договори. България като член на ЕС направи разпределение на капацитет, обяви конкурс, унгарски и сръбски компании също се явиха, швейцарската MET, има и други компании, които са наели мощности.Ако наемеш капацитета, някой не може да вземе решение по собствена инициатива без реална икономическа причина.Сега споменават, че с тази такса на руския газ, те ще могат да изплатят строителството на газопровода за една година. Рядко се случва инвестиция да се изплати така“, обяснява Путникович.
Тя припомни, че в края на този или в началото на следващия месец е обявено пускането в експлоатация на новата газова връзка между Сърбия и България.
"Няма да е руски, а някакъв газ, който ще се транспортира дали от Гърция, дали през Турция, от Азербайджан. Утре България може да каже - трябват ни повече пари в бюджета, хайде сега да увеличим таксата и за този транзит“, предположи експертът.
Освен Сърбия и Унгария, Босна и Херцеговина и Северна Македония също получават газ от "Турски поток“.
"Това са дългосрочни договори, които са сключени по времето, когато беше пуснат "Турски поток“, т.е. "Балкански поток“ през България и сега въпросът е дали парламентът може да вземе такова еднозначно решение. Определянето на цената за подобно нещо от парламент на дадена страна не е точно търговска мярка“, обобщи събеседникът на Euronews Serbia.
Путникович казва, че решението за въвеждане на данък върху преноса и транзита на руски природен газ е геополитическа игра на България и че въпросът е каква е причината за това. На въпрос дали това решение на българския парламент може да допринесе за отказ от закупуването на руски газ, което би означавало България да спре да плаща за транзита, Путникович припомни за договореностите с "Газпром“
"Доколкото знам, няма официална реакция от страна на Русия за таксата. Имаше тълкуване, че "Газпром“ трябва да плати този данък, а след това да го начисли на крайните клиенти на своя газ. "Газпром“ също има споразумения и договори със Сърбия и Унгария... Въпросът е как транзитната такса може да бъде увеличена изведнъж в търговските споразумения, но това не е транзитна такса, това е такса върху руския газ и много хора го наричат така“, допълни Путникович.
"Вярвам, че ще има някаква реакция от Брюксел, защото ако Сърбия е етикетирана в ЕС като страна, която подкрепя Русия, защото не сме й наложили санкции, това би било като удар. Но Унгария е член на ЕС, така че България, образно казано, й забива нож в гърба, защото я застрашава, вдигайки цената й за поръчките“, обясни още експертът.
Според нея твърденията на българския премиер, че Европа е наложила санкции на руския газ, не са верни.
"Европа никога не е казвала, че не трябва да се купува руски газ. Когато започна руско-украинският конфликт, се заговори, че членовете на ЕС няма да плащат газ в рубли, за което Русия настояваше, а България беше първата страна, която се отказа от закупуването на руски газ, но Европа не каза, че няма да купува. Отделни страни спряха да купуват, но няма санкции за руския газ, що се отнася до самото закупуване", припомни Путникович.