Кримският полустров остава голямата награда в усилията на Украйна да срази пълномащабното нахлуване на Русия в страната, подчерта бившият командващ войските на САЩ в Европа генерал Бен Ходжис пред американското издание Newsweek. Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) продължават макар и бавния си натиск на юг, който може да се окаже ключов за прекратяването на продължаващия вече девет години конфликт, за който се смята, че е отнел стотици хиляди животи.

"Наземната част от контранастъплението очевидно има за цел да успее да прекъсне, или чрез окупация, или чрез огън, т.нар. "сухопътен мост“, обясни пенсионираният генерал-лейтенант, визирайки участъка от окупираните територии в Южна Украйна, който сега свързва Крим с останалата част на Русия,

Сухопътният мост е едно от най-забележителните постижения на президента на Русия Владимир Путин за 18-месечния конфликт. Москва твърди, че е анексирала изцяло четири региона. Загубата им при украинска контраофанзива ще бъде логистично и символично болезнено за Кремъл.

Текущата операция на Киев е "приказка за два моста“, каза по-рано пред Newsweek Дан Райс, бивш съветник на главнокомандващия ВСУ генерал Валерий Залужний. Прекъсването на сухопътния мост и моста на Керченския пролив ще изолира и застраши руските части в Крим и Южна Украйна.

 "След като бъде свален Керченският мост, това напълно ще промени играта за Крим, а това е най-важното. Искаме да следим каква е крайната цел на контранастъплението“, подчерта Ходжис.

"Понякога чувам от Пентагона, че искаме да помогнем за изтласкването на руснаците назад. Не, не става дума да ги отблъснем. Става дума за решаващия терен. Става дума за изолирането на Крим и след това за осигуряването на достатъчно оръжия с голям обсег, с които Крим ще стане несъстоятелен за руския флот и ВКС“, обясни пенсионираният генерал.

Украинските сили в момента си пробиват път към - и според някои доклади през - руската мрежа от укрепени отбранителни линии в Южна Украйна. Частите на Киев трябва да си преодоляват обширни минни полета под артилерийски огън, което президентът Володимир Зеленски посочи като една от причините за "по-бавното от желаното“ темпо на операцията.

Сухопътният коридор на места е широк по-малко от 160 километра. Не е задължително украинските войски да напредват чак до бреговете на Азовско море, за да затруднят живота на руските сили там. Освобождаването на селища като Токмак и Мелитопол, които действат като логистични центрове, също ще подкопае значително отбраната на Русия в района, ако украинците успеят да ги достигнат.

155-милиметровите усъвършенствани конвенционални боеприпаси, които сега се използват от украинските артилеристи, вече усложняват ситуацията за руските части, уверен е Ходжис. Разширената западна подкрепа за включване на ракети с касетъчни боеприпаси с по-голям обсег, изстреляни от произведените в НАТО ракетни системи M270 и американската артилерийска ракетна система M142 с висока мобилност, "наистина ще внесе голяма разлика“, добави той.

"Това ще унищожи руската артилерия много бързо. И това също би затруднило много конвоите, които превозват войски, или боеприпаси, или други неща по т.нар. сухопътен мост“, допълни Ходжис.

Някои западни официални лица изразиха загриженост относно амбицията на Украйна да освободи Крим, чието превземане от руските войски през 2014 година постави началото на продължаващата гореща фаза на тлеещия от десетилетия конфликт между Москва и Киев.

Крим е крайъгълен камък на съживената от Путин Русия. До голяма степен безкръвното завземане на полуострова е символ на дързостта на Москва и безсилието на Запада. Когато западните служители пресмятат опасността от руска ескалация, на Крим се придава специално значение. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен например заяви през февруари, че контролът над полуострова е червена линия за Кремъл.

Ядрената ескалация е на първо място в съзнанието на западните лидери. Някои от тях, включително президентът на САЩ Джо Байдън, многократно дадоха да се разбере, че няма да рискуват пряка конфронтация между НАТО и Русия по тази причина. Руски официални лица, включително Путин, често са отправяли ядрени заплахи срещу Украйна и нейните западни партньори.

Ядрената доктрина на Русия предполага, че тя може да посегне към оръжия за масово унищожение, когато "самото съществуване на държавата е в опасност“.

По-рано тази година бившият руски президент и министър-председател Дмитрий Медведев – сега до голяма степен изолиран от Кремъл, но и един от най-гласовите му ястреби – предупреди, че всякакви "сериозни офанзиви, включващи опит за отвоюване на Крим“ ще "послужат като основа за използване на всички средства за защита, включително тези, предвидени от основната доктрина за ядрено възпиране“.

В края на август президентът на Украйна Володимир Зеленски даде да се разбере, че намерението на Украйна да освободи окупирания полуостров, независимо от руските заплахи.

Въпреки заплахите, в Киев са категорични, че възнамеряват да освободят цялата украинска територия според границите й от 1991 година, т.е. включително Крим. Наистина, пълномащабното нахлуване през 2022 г. даде на Украйна най-добрия шанс да освободи полуострова "Започна с Крим, ще завърши с Крим“, обеща Зеленски миналото лято.

Редовните атаки с дронове и специални сили на полуострова и на моста през Керченския пролив подчертават ангажимента на Киев. За украинските официални лица Крим до голяма степен е част от бойното поле.

"Украинците знаят, че Крим е решаващият терен, че те никога няма да бъдат в безопасност или защитени, докато Русия контролира полуострова. Те могат да нанасят удари със своя флот и военновъздушни сили от Крим и да изстрелят ракети срещу всички морски пристанища на Украйна“, припомни Ходжис.

"Не мисля, че те ще могат да възстановят икономиката си, докато Русия владее Крим и може да попречи на всичко, което влиза и излиза от Одеса, Херсон или Николаев. И, разбира се, другите две основни морски пристанища – Бердянск и Мариупол – дори след като бъдат освободени, те ще бъдат безполезни, защото Русия ще продължи да блокира Азовско море от Крим.

Ходжис отдавна критикува привържениците на украински териториални отстъпки в замяна на мир с Русия. Украински официални лица също отхвърлиха призивите за подобен вид преговори.

"Изненадан съм от това колко много хора нагло казват: "Нека имат Крим в името на мира“. Първо, много сте невежи, ако смятате, че това всъщност ще удовлетвори Русия или че тя ще спази всяко споразумение, или че няма да наруши корабоплаването или да направи други неща, за да навреди на икономиката на Украйна“.

"Защо Русия трябва да бъде възнаградена за всичко, което е направила? Китайците със сигурност ще наблюдават това. Те виждат, че сме готови да се откажем от територията на друга страна“.

"Можете ли да си представите да кажете на германците да се откажат от бившите източногермански държави в името на мира? Или да кажете на САЩ да върнат Аляска на Русия в името на мира? Това е нелепо, но по някаква причина хората са готови да кажат на Украйна, че трябва да се откаже от Крим“.