Докато военните лидери на 30 държави се събраха край Лондон на 20 март, за да планират военна мисия в Украйна, бившият командващ на американската армия в Европа генерал Бен Ходжис заявява пред Радио Свобода, че тези държави са способни да организират мисия без помощта на САЩ.

"Украйна спря Русия почти сама", заявява генерал Бен Ходжис, който се пенсионира като командир през 2017 г.

"Войниците от Великобритания, Франция, Германия, Нидерландия, Финландия и Полша, които съм срещал през годините, са достойни мъже и жени с добро оборудване".

Обединеното кралство и Франция оглавиха първоначалния процес на формулиране на военен контингент, който би могъл да бъде изпратен в Украйна в случай на прекратяване на огъня, но предположиха, че той може да работи само ако, както се изрази британският министър-председател Кийр Стармър, "има подкрепата на САЩ“. 

"Всички разговори между САЩ и руската страна изглежда не отговарят на реалността, която Русия представя. Това включва осигуряване на въздушна подкрепа, логистика и разузнаване", коментира Бен Ходжис.

"Вашингтон обаче е хладен към идеята за каквато и да е военна роля на САЩ, а Москва заяви, че всяко присъствие на войски на НАТО би било неприемливо".

"Съдейки по разговора между американската и руската страна, мисля, че няма почти никакъв шанс САЩ да предоставят подкрепа. Не мисля, че тази администрация е готова да го направи“, заявява Ходжис. “Цялата поредица от разговори между САЩ и руската страна изглежда няма връзка с реалността на това, което е Русия.

Русия все още удря Украйна

Разговорите между двете страни придвижиха напред плановете за частично прекратяване на огъня вместо пълното спиране на сраженията, което Вашингтон предлагаше. Разговорите бяха насочени и към подобряване на двустранните дипломатически и икономически връзки.

Междувременно Русия продължава да нанася удари по Украйна, като тази седмица обстрелва две болници и друга гражданска инфраструктура, както съобщават украинските власти. На 18 март Украйна обвини Русия, че нанася удари по нейната енергийна инфраструктура, часове след като президентът Владимир Путин заяви, че ще спре подобни атаки.

Украйна отговори с нападения с безпилотни самолети срещу военни цели в Русия.

На 21 март говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че заповедта на руския президент за временно прекратяване на атаките на руските войски срещу енергийната инфраструктура в Украйна остава в сила и е "в действие“. Руската държавна информационна агенция ТАСС съобщи, че Песков е уточнил, че става въпрос конкретно за енергийната инфраструктура, а не за инфраструктурата като цяло.

Вечерта на 18 март Тръмп и Путин проведоха почти двучасови телефонни разговори. Според Белия дом те са се договорили, че движението към мир ще започне с "прекратяване на огъня в областта на енергетиката и инфраструктурата, както и с технически преговори за прилагане на военноморско примирие в Черно море, пълно прекратяване на огъня и установяване на постоянен мир“.

Кремъл твърди, че Путин е подкрепил идеята на Тръмп за едномесечен мораториум върху взаимните удари по енергийната инфраструктура, "отговорил е положително на тази инициатива и незабавно е дал на руските военни съответното командване“.

След разговора и предполагаемата заповед на Путин обаче руските военни продължиха да обстрелват Украйна, включително енергийна инфраструктура. Президентът на Украйна Володимир Зеленски заяви, че "с всеки подобен удар руснаците показват на света истинското си отношение към мира“. Той също така допусна възможността за постигане на споразумение с Русия с посредничеството на САЩ за прекратяване на атаките срещу енергийни съоръжения, но заяви, че ако руските атаки продължат, Украйна ще отговори.

Стармър заяви, че срещата на 20 март ще придвижи подготовката, по думите му, в "оперативна фаза“. Това включва обсъждане на въпроса кой какви военни сили ще предостави, как ще бъдат оборудвани и други въпроси.

Досега Великобритания и Франция са обещали да предоставят войски. По-рано тази седмица Великобритания заяви, че "значителен брой“ държави са готови да предоставят мироопазващи войски, но не стана ясно кои са те. Държави като Австралия, Канада и Финландия заявиха, че са готови да участват по някакъв начин.

Говорителят на Стармър заяви на 17 март, че инженерната подкрепа, използването на летища и изпращането на екипажи са начини, по които страните могат да помогнат, без да "стъпват на земята“.

Ходжис заявява, че най-важното за срещата на военните началници в Обединеното кралство е да се постигне съгласие по ясно определена мисия, което ще позволи да се започне подробно планиране и подготовка.

"Те вероятно работят по някои възможни сценарии. Искам да кажа, че ако говорим за демаркационната зона, където има войски между украинци и руснаци, това е огромен брой (войски). Ако говорим за разполагането им зад гърба на украинците, вероятно става дума за по-малък брой. Това е по-безопасно, но по-малко ефективно“.

Правила за водене на бойни действия?

Друг ключов детайл, който се обсъжда, са правилата за водене на бойни действия.

"Ако войските се намират на 50-100 км зад украинците и трябва да искат разрешение от Брюксел, за да свалят дрон, това няма да е успешна сила за прекратяване на огъня“, заявява Ходжис.

Срещата на 20 март се проведе във военния щаб в Нортууд, близо до Лондон.

Докато срещата започваше, британското правителство публикува снимки на Стармър, който по-рано тази седмица посети ядрена подводница.

Това е първото подобно посещение на британски министър-председател от повече от десетилетие. Посещението подчерта ядрения потенциал на Обединеното кралство, докато Стармър се опитва да спечели подкрепа за военна мисия без прякото участие на САЩ.

Ходжис заявява, че британските и френските ядрени сили, макар и много малки в сравнение с руските, все още са ефективен възпиращ фактор.

"Не е необходимо да се сравнявате с руснаците ракета за ракета, за да ги възпрете", смята той.