Френският президентски дворец представи дългоочакваното ново правителство в събота (21 септември), доминирано от консерватори и центристи. Това стана повече от два месеца след изборите, които доведоха до гласуване в парламента и задълбочиха политическите разногласия, докато Франция се бори с нарастващите финансови и дипломатически предизвикателства, пише France 24.

Френският президент Еманюел Макрон обяви новото правителство, ръководено от министър-председателя Мишел Барние, което се характеризира с изместване вдясно 11 седмици след неубедителните парламентарни избори.

Първата важна задача на Барние, назначен преди малко повече от две седмици, ще бъде да представи бюджетен план за 2025 г., насочен към финансовото положение на Франция, което премиерът тази седмица нарече "много сериозно".

Консерваторът Барние е най-известен в международен план с това, че води преговорите на Европейския съюз с Обединеното кралство за "Брекзит", припомня френската медия.

Според вътрешни източници на France 24 трудните разговори за разпределението на 39-те поста в кабинета са продължили чак до официалното обявяване в събота, като между президента и премиера е имало моменти на силно напрежение.

Левите опозиционни политици вече са обявили, че ще предизвикат правителството му с вот на доверие.

На изборите през юли левият блок, наречен "Нов народен фронт", спечели най-много места в парламента от всички политически блокове, но не достатъчно за общо мнозинство.

Макрон твърди, че левицата няма да успее да събере достатъчно подкрепа, за да сформира правителство, което да не бъде свалено веднага в парламента.

Вместо това той се обърна към Барние, за да оглави правителство, опиращо се предимно на парламентарната подкрепа на съюзниците на Макрон, както и на консервативните републиканци и центристките групи.

"Правителство на загубилите общите избори"

Макрон разчиташе и на неутрална позиция от страна на крайната десница - но лидерът на Национален сбор (RN) Жордан Бардела побърза да осъди състава на новото правителство.

То бележи "завръщане към макронизма" и затова няма "никакво бъдеще", заяви той в събота.

В другия край на политическия спектър крайнолевият пожарникар Жан-Люк Меланшон нарече новия състав "правителство на загубилите общите избори".

Според него Франция трябва да се "отърве" от правителството "възможно най-скоро", а партията му заплаши да "засили народния натиск" върху правителството.

Председателят на Социалистическата партия Оливер Фор отхвърли кабинета на Барние като "реакционно правителство, което размахва пръст на демокрацията".

Сред новите лица на ключови постове в кабинета са министърът на външните работи Жан-Ноел Баро, центрист, а консерваторът Бруно Ретальо поема вътрешното министерство.

Неговият ресор обхваща имиграцията, а десните му убеждения предизвикват безпокойство дори в собствения лагер на Макрон.

Министърът на отбраната Себастиен Лекорну, близък съюзник на Макрон, запазва поста си.

Трудната задача да представи бюджетния план на парламента следващия месец се пада на 33-годишния Антоан Арманд, новия финансов министър. Преди това той е бил ръководител на парламентарната комисия по икономическите въпроси.

Единственият лявоцентристки политик е малко известният бивш социалист Дидие Миго, който е назначен за министър на правосъдието.

Масови протести

Още преди обявяването на резултатите хиляди хора излязоха на протест в събота в Париж, южния пристанищен град Марсилия и други градове.

Те се противопоставиха на кабинета, който според тях не отразява резултатите от парламентарните избори. В новото правителство няма никой от "Новя народен фронт".

Барние трябва да се обърне към парламента с ключова политическа реч на 1 октомври.

След това той има спешната задача да представи на Националното събрание бюджетен план, насочен към овладяване на нарастващия бюджетен дефицит и планината от дългове на Франция - първото голямо изпитание за неговото управление.

Преди Барние да бъде избран за министър-председател на правителството, Франция беше поставена в официална процедура за нарушаване на бюджетните правила на Европейския съюз.

Очаква се дефицитът в публичния сектор на Франция да достигне около 5,6% от БВП тази година и да надхвърли 6% през 2025 г., което е в разрез с правилата на ЕС, предвиждащи трипроцентов таван на дефицита.

"Откривам, че бюджетното положение на страната е много сериозно", заяви Барние в изявление за AFP по-рано презседмицата, като добави, че ситуацията изисква "нещо повече от красиви изявления".

Първото заседание на новия кабинет е насрочено за понеделник (23 септември) следобед.