Мащабът на протестите кара турското правителство да бъде все по-напрегнато. След шест вечери на последователни митинги в няколко града в страната, осъждащи вкарването в затвора на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу, във вторник властите обявиха нови арести, а забраната за провеждане на събрания бе удължена до 1 април, пише France 24 в обширен анализ за политическите сътресения в Турция.

"Фокус“ представя превод на материала без редакторска намеса и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на авторите му.

"Престанете да нарушавате мира на нашите съграждани с вашите провокации“, заяви президентът Реджеп Тайип Ердоган по адрес на опозиционния политик, когото смята за отговорен за насилието.

Ердоган заклейми протестите като "уличен тероризъм".

Разширената забрана в Турция вече важи за трите най-големи града в страната - Истанбул, Измир и столицата Анкара, а последният брой на арестите е близо 1500.

Сред арестуваните са седем журналисти, включително фотограф на AFP, който е обвинен от властите в участие в незаконен митинг. AFP определи задържането като "неприемливо“ и поиска незабавното му освобождаване.

Студентите заявиха, че ще продължат с протестите, въпреки че в сряда Републиканската народна партия (НРП) на Имамоглу промени тактиката си и заяви, че няма да призовава за протести пред кметството на Истанбул.

"Свидетели сме на разгръщането на пълния набор от репресивни тактики - забрани за демонстрации, ограничения върху социалните медии и забрана за телевизионните канали да излъчват кадри от протестите“, коментира пред френската медия Марк Пиерини, асоцииран изследовател в Carnegie Europe и бивш посланик на ЕС в Сирия.

Х на Илон Мъск, като платформата за социални медии обяви в сряда, че ще оспори пред най-висшия съд на Турция правителствена заповед за блокиране на над 100 потребителски профила, критикуващи режима на Ердоган.

Вдъхновена от движението "Гези"

Тежката репресия обаче не успя да обезкуражи предимно младите демонстранти, десетки хиляди от които всяка вечер излизат пред кметството на Истанбул. "Таксим навсякъде, съпротива навсякъде!“ - скандират протестиращите, повтаряйки известен лозунг от движението Гези през 2013 г.

Движението започна с мобилизация на активисти за опазване на околната среда срещу проект, който щеше да унищожи парка Гези в съседство с площад Таксим, след което се превърна в по-широк протест срещу тогавашния министър-председател Реджеп Тайип Ердоган.

В продължение на седмици по улиците излязоха няколко милиона души. При сблъсъците между полицията и демонстрантите загинаха осем души, а хиляди бяха ранени. Най-известната мишена на репресиите в Гези бе филантропът Осман Кавала, който бе осъден от съда на доживотен затвор по обвинение в опит за сваляне на правителството чрез подкрепа на движението.

"Това движение дотолкова уплаши властите, че всичко бе заключено и всяко събиране бе под подозрение. Дванадесет години по-късно можем да видим някои прилики, като например участието на млади хора и факта, че тези демонстрации са сбор от различни форми на опозиция“, коментира Самим Акгьонюл, ръководител на катедрата по турски език в университета в Страсбург.

"Разликата е, че движението "Гези“ беше предизвикано от екологични проблеми, докато това движение е чисто политическо.“

Политическа "повратна точка

От 2013 г. насам турските власти засилиха репресиите срещу опоненти и журналисти. Опитът за преврат през юли 2016 г. бе използван за оправдание на атаките срещу демокрацията и върховенството на закона. По данни на турската платформа за свобода на словото P24 34 журналисти са зад решетките, а десетки други трябваше да отидат в изгнание, като например Кан Дюндар, бившият главен редактор на опозиционния всекидневник Cumhuriyet.

През 2016 г. Селахаттин Демирташ, бивш съпредседател на прокюрдската Партията на мира и демокрацията, втората по големина опозиционна сила, беше вкаран в затвора. Популярният кюрдски лидер беше осъден през май 2024 г. на 42 години затвор за подкопаване на държавното единство в дело, което донесе на Анкара осъждане от Европейския съд по правата на човека.

Годините на масови чистки в администрацията, преследването на интелектуалци и творци и приемането на антилиберални закони показват, че авторитарният уклон на Ердоган не е нещо ново. Но арестът на кмета на Истанбул бележи "повратна точка“ в политическата история на Турция, според политическия анализатор Билал Ата Акташ.

"Ние се отдалечаваме от модела на конкурентния авторитаризъм [хибриден режим с демократични институции, които разпределят властта, но също така са похитени от управляващите], за да навлезем в предполагаема автокрация. Властите вече не се задоволяват с това да влияят на изборната игра, сега те искат да избират правилата, арбитрите и опонентите“, обяснява Акташ.

Анализаторите са единодушни, че турският президент се стреми да не допусне най-страшния си съперник до следващите президентски избори, които са насрочени за 2028 г. Умерен и харизматичен, кметът на Истанбул олицетворява за много турци надеждата за политически прелом след 22 години управление на ПСР.

Кандидатурата на Имамоглу бе подкрепена на първични избори, организирани от неговата партия в неделя, в деня на ареста му. Петнадесет милиона турски гласоподаватели излязоха пред урните, за да гласуват за кмета. По данни на НРП над 13 млн. от тези избиратели не са били членове на партията.

"Интересно е да се отбележат паралелите между политическата кариера на Имамоглу и тази на Ердоган. И двамата произхождат от бреговете на Черно море и са били много популярни кметове на Истанбул. Сякаш президентът вижда в Имамоглу заплаха, защото той толкова прилича на него“, коментира Акгьонюл.

Благоприятно време

Ако възнамерява да се кандидатира за президент, Ердоган, на когото теоретично е забранено да се кандидатира за преизбиране, ще трябва да промени конституцията. Другият вариант е да свика предсрочни избори, за което ще е необходимо мнозинство от три пети в парламента.

Обсаден на вътрешния фронт от икономически проблеми и спадащи рейтинги, Ердоган видя, че властта му се разклаща на общинските избори през март миналата година. ПСР претърпя сериозен неуспех от НРП, която от 2019 г. насам ръководи Истанбул и Анкара.

На фона на вътрешните предизвикателства "Реис“ или турските военни може да са се изкушили да се възползват от международното положение в навечерието на следващите избори. Но въпреки призивите на ЕС за зачитане на "демократичните ценности“, геополитическият контекст, белязан от дискусиите за европейското превъоръжаване и гаранциите за сигурността на Украйна, работи в полза на Турция.

"В момента се водят дискусии за "коалиция на желаещите“ за въоръжаване на Украйна. Турция разполага с мощна отбранителна индустрия и възнамерява да играе важна роля в подобряването на европейската отбрана“, заявява Пиерини.

"Тъй като Европа е съсредоточена върху руската заплаха и собствените си проблеми, моментът е много благоприятен. Нейният приоритет е да задържи Турция на своя страна, да не говорим за факта, че Доналд Тръмп не се интересува от подобен вид антидемократични действия“, заявява Акташ.

Турция се опита да използва геополитическия контекст по време на срещата между външния си министър Хакан Фидан и държавния секретар на САЩ Марко Рубио във вторник, на която съюзниците от НАТО обсъдиха премахването на ограниченията за сътрудничество в областта на отбранителната индустрия.

"Американската забрана за износ на военна техника, особено на изтребители и ракетни системи, беше отговор на закупуването от Турция на руски ракети С-400“, отбелязва Акгьонюл.

"Сега, когато Тръмп е по-близо до Путин, Анкара се надява да лавира между двете сили и да си възвърне достъпа до американски оръжия.“

Дали Ердоган ще успее да спре вълната от протести, обхванала страната, предстои да разберем. Въпреки това, за да потуши движението и да предотврати превръщането на Имамоглу в мъченик за опозицията, "Ердоган може да се изкуши да поеме инициативата отново бързо, преди ситуацията да излезе извън контрол“, добавя Акташ.

"Силите на репресиите в Турция са значителни и съществува много голям риск от изостряне на ситуацията и превръщане на демонстрациите в грозни“, заявява Пиерини.

За да поддържа натиска върху турското правителство, опозицията призовава към други форми на протест, като например призиви за стачки или бойкот на про-ердоганови медии или предприятия, смятани за близки до правителството.

Във вторник лидерът на опозицията Йозгюр Йозел заяви пред събралото се множество в кметството на Истанбул, че репресиите само ще засилят протестното движение.

"Има едно нещо, което г-н Тайип трябва да знае: нашият брой няма да намалее със задържанията и арестите, ние ще растем и ще растем, и ще растем!“, закани се той.