Много американски и европейски анализатори заключиха, че най-вероятният резултат от прехвърлянето на руски войски към украинските граници е инвазия. Някои отидоха още по-далеч и стигнаха до заключението, че президентът Владимир Путин възнамерява да наложи военна окупация на цяла Украйна или поне на части от нея. Те вярват, че руските военни ще се опитат да поставят на власт нови управници в Украйна и да заменят правителството на президента Владимир Зеленски с марионетна администрация, пише американското списание Foreign Policy.

Няма съмнение, че прехвърлянето на около 80 батальонни тактически групи с танкове, артилерия и 130 000 души персонал представлява сериозна заплаха за Украйна. Видимото присъствие на въздушнодесантни части и десантни средства показва колко мащабно може да бъде предстоящото настъпление. Може би най-голямото притеснение е разполагането на части от руската гвардия - те ще трябва да осигуряват охрана на територията зад фронтовата линия, да наблюдават военнопленниците и да се занимават с логистика. Всичко това са потенциални сигнали, че може да се осъществи цялостен план за окупация.

Въпреки това, когато се обсъждат възможните действия на Русия, не може да се игнорират ресурсите, с които руската държава разполага, както и историята на минали военни окупации – независимо дали от Русия, Съветския съюз или други велики сили. И тук картината става по-малко еднозначна, отколкото изглежда в редица спекулации.

Мащабните действия за превземане и задържане на големи градове, включително Киев, Харков и Одеса, ще изискват достатъчно войски за унищожаване на украинската армия, смазване на съпротивата на бунтовниците и поддържане на постоянни сили за сигурност, използвайки местни сътрудници или наети отвън. Само в Киев три милиона души живеят в условия на гъста урбанизация, в Харков - милион и половина, а в Одеса – един милион. Малко по-малките градове на изток от Днепър, като Днепър или Запорожие, наброяват стотици хиляди. Като изключим Крим и окупираните от Русия части на Донбас, официалното население на Украйна е 41 милиона, въпреки че последните оценки на националната статистическа служба са спаднали до около 37 милиона след масовата емиграция.

Броят на войските, участващи в предишни окупации от такъв мащаб, ни дава представа за проблемите, пред които Русия неизбежно ще се сблъска, ако окупира цялата или по-голямата част от Украйна. Окупацията на Чехословакия без съпротива през 1968 г. включва почти 250 000 съветски войници и такива от други страни от Варшавския договор. За няколко седмици контингентът нарасна до близо половин милион, за да задържи 14-милионното население. От 1999 до 2003 г., по време на Втората чеченска война, руската армия разположи повече от 90 000 войници в район, населен с по-малко от един милион души, за да ликвидира въоръжената съпротива.

Приблизително по същото време, през 2003 г., САЩ нахлуха в Ирак с население от 26 милиона души. Общият контингент на САЩ и съюзниците в Ирак беше 190 000 войници плюс 60 000 кюрдски помощници от пешмергата (кюрдското опълчение-бел. ред.). Анализаторите предупредиха, че тези сили няма да са достатъчни, за да стабилизират Ирак – и бяха прави, тъй като бързата победа над режима на Саддам Хюсеин на бойното поле беше последвана от поредица от бунтове, които в крайна сметка подкопаха американския контрол. Въпреки укрепването на руските въоръжени сили през последното десетилетие и разликите между дадените примери, създадените прецеденти не показват как 130 000 руски войници, концентрирани в момента по границите на Украйна, могат да поддържат стабилен окупационен режим, ако техният брой не бъде увеличен значително.

Всяка потенциална политическа печалба за руската държава от окупацията на Украйна ще бъде компенсирана от натиск върху руските военни да задържат значителната територия. Успоредно с това в дългосрочен план ще е необходимо да се финансира икономическото възстановяване на окупираните територии. Дори умерена съпротива при такъв сценарий би струвала висока цена на украинското общество — да не говорим за пълномащабен бунт, както в Сирия — и САЩ и Европейският съюз трябва да обмислят тези варианти по-внимателно. Въпреки това, с толкова много враждебно настроени срещу Русия ветерани в почти всички региони на Украйна, все още се очаква известна степен на съпротива.

В Сирия руските военни разчитаха на наемници от частната военна компания (ЧВК) "Вагнер“ и проирански милиции, които бяха готови да умрат за каузата си. В Украйна тази тежест ще трябва да бъде понесена от професионални войници и дори наборни военнослужещи – докато се появят местни марионетни сили. Както СССР установи в Афганистан, а американците във Виетнам и Ирак, прибързаните ангажименти могат, въпреки всички тактически победи, да се превърнат в тежка борба за стабилен резултат. Освен това Русия през 2022 г. е лишена от военната и икономическа мощ, която Съединените щати все още имат или някога е имал Съветският съюз.

Разбира се, важно е да не се отхвърлят подобни най-лоши сценарии. От Виетнам до Афганистан, суперсили редовно обещаваха бързи печалби, но неизбежно установяваха, че реалностите на място не отговарят на техните геополитически фантазии. В миналогодишната си статия за отношенията между Русия и Украйна Путин вече не е само погрешно мислене, а откровено заблуждение.

Въпреки това, дори и човек да си затвори очите пред президентските статии, човек не може да пренебрегне интелектуалната мощ и оперативния реализъм на руската армия. От катастрофалното нападение на Борис Елцин и Павел Грачов срещу Грозни през 1994 г. и хаотичната грузинска кампания през 2008 г. до ловкото управление на риска и ресурсите в Сирия през 2015 г., руските генерали са прекарали кариерата си в справяне с тези дилеми. Въпросът е дали руският офицерски корпус със своя дълбок опит е също толкова обсебен от мегаломанията на имперското величие, остава открит. Военните може да обмислят по-малко рискови варианти за връщане на Украйна в своята сфера на влияние.

И самият факт, че руските генерали могат да обмислят други пътища, е тревожен. От чисто военна гледна точка, унищожаването на украинските въоръжени сили, както и основите на нейната военна индустрия, би елиминирало заплахата за сигурността по руските граници, защото тогава украинското правителство ще има години работа за възстановяване на отбранителните способности, дори и с поддръжка от НАТО. Докато политическите ползи от една чисто военна операция ще бъдат по-спорни, нестабилността, която тя ще доведе, ще подкопае сериозно усилията на Украйна да изгради силна държава.

Друг подход, който не предвижда пълна окупация на страната, предполага продължителна дестабилизация на украинската държава. В този случай военните атаки биха били кулминацията, която да принуди Зеленски да се съгласи с тълкуването от Москва на Минския протокол, подписан през 2015 г. с посредничеството на Франция и Германия. Натрупването на руска военна мощ и заплахата от нападение са шанс да се предотврати реинтеграцията на окупирания Донбас в украинската държава. Структура, която предоставя конституционно право на вето на подставените лица на Москва в Донбас, е малко вероятно да бъде устойчива в дългосрочен план, но ще бъде голям успех за Путин през следващите няколко години. А с възможните последици ще трябва да се справя неговият наследник.

Всеки от тези сценарии включва мащабна военна кампания — заедно с по-локализирани военни действия до включително ограничена политическа или икономическа дестабилизация — и във всеки случай ще подкопае украинското общество. Всеки военен ход неизбежно ще причини огромни щети на инфраструктурата, както и трагични цивилни жертви. Дори без война, операциите по дестабилизация ще отслабят и без това уязвимите институции, охраняващи върховенството на закона, а ескалацията ще засили подкрепата за националистически екстремисти, враждебни към демокрацията. Украинската икономика вече е под такъв системен стрес, че Зеленски дори помоли американските си колеги да смекчат предупрежденията за "неизбежността“ на конфликта.

Засега системата на западния съюз е наясно само относно степента на военното натрупване на Русия и щетите, които Русия може да нанесе в началната фаза на военна инвазия. Това само по себе си оправдава настоящите действия на НАТО за подкрепа на Украйна и намиране на правилния баланс между възпиране и дипломация и предотвратяване на дестабилизиращите действия на Путин, които биха могли да отекнат в самата Русия. Вместо да се увлича по конкретни спекулативни срокове, Западът трябва да се съсредоточи върху наистина важната информация и да поддържа дисциплина през тези седмици или месеци, докато се намери път за деескалация.

Тези стъпки ще позволят на членовете на НАТО да се запознаят със слабостите на руската армия. Когато Путин сложи всички карти на масата, западните анализатори и учени ще разберат кои липсват в тестето му. Така прехвърлянето на толкова значителни сили и средства от Източния военен окръг вече сведе до минимум отбранителната способност на Русия в източните райони.

Такова безпрецедентно натрупване може да е показателно за ограниченията на руската армия, особено ако се стигне до точка, след която ще има опустошителни политически и икономически последици за режима на Путин. Ако Украйна, Съединените щати и Европейският съюз успеят да излязат от тази криза невредими, тази информация ще помогне на западните политици да разработят по-точни политики, при които натискът се балансира от положителни. стимули да подтикнат руската държава да се откаже от следващия кръг на ескалация.

Руското предизвикателство не е непреодолимо нито за Украйна, нито за нейните приятели в САЩ и Европа. Кризата, пред която е изправено партньорството, навлиза в остър стадий с огромни рискове за стабилността и сигурността на Украйна, но ограниченото естество на руската сила отваря пространство за намиране на начини за деескалация. Докато най-лошите сценарии са всичко във военното планиране, прекомерното политическо внимание към тази предполагаема неизбежност е изпълнено с фатализъм, вместо с мобилизация и координация, които биха попречили това да се случи. Може би, осъзнавайки силните си страни, Западът в крайна сметка ще отвори вратата към общ европейски дом за постпутинска Русия, която да стане партньор на Украйна, ЕС и Обединеното кралство.

Превод и редакция: Юлиян Марков