САЩ трябва да прекъснат всички пътища, по които Русия може да заобиколи западните санкции, пише американското списание Foreign Policy, и да подготвят вторични санкции срещу китайските институции. Щатският долар представлява почти 60% от световните валутни резерви, докато китайският юан не, пише изданието.

Агенция "Фокус" представя материала без редакторска намеса.

Изправен пред заплахата от нови западни санкции, ако Украйна бъде атакувана, руският президент Владимир Путин се обърна за помощ към Китай. На 4 февруари, в деня на откриването на Зимните олимпийски игри в Пекин, Путин и китайският президент Си Дзинпин обявиха ново стратегическо партньорство между двете страни. В съвместно изявление руско-китайските отношения са наречени "приятелство", в което "няма забранени области на сътрудничество". Путин подкрепи позицията на Китай срещу независимостта на Тайван, докато Си изрази подкрепа за исканията на Русия НАТО да не се разширява на изток.

Те говориха и за планове за задълбочаване на икономическото сътрудничество, особено в нефтената и газовата индустрия. Моментът за подобни изказвания не е избран случайно. В близко бъдеще засилването на руско-китайските връзки ще помогне на Путин да смекчи удара от възможни западни санкции.

Поради това Съединените щати се оказаха в сложно положение. Ако Вашингтон, чрез финансови и икономически санкции, иска да създаде надежден механизъм за възпиране на Русия да атакува Украйна, той ще трябва едновременно да демонстрира решимостта си да наложи вторични санкции срещу Китай. Но проблемът е, че ключовите съюзници на САЩ Великобритания и Европейският съюз нямат еднаква правна и регулаторна рамка за налагане на вторични санкции на китайски банки и държавни предприятия.

Вторичните санкции на САЩ са насочени към трети страни или държави за извършване на бизнес с основната цел на санкциите и те се основават на широко тълкуване на юрисдикцията. Повечето държави приемат някаква форма на териториален или национален стандарт, което означава, че границите на тяхната юрисдикция се определят от националните граници. Съединените щати, от друга страна, смятат, че американските граждани, компании и имоти попадат под тяхната юрисдикция, дори ако се намират в чужбина.

Тъй като Великобритания и ЕС нямат такъв механизъм за прилагане на вторични санкции, Вашингтон може само да покаже екстериториалните си възможности на Китай в изолация. Освен това е малко вероятно Съединените щати да бъдат сериозно ощетени и да претърпят значителни вътрешни загуби, ако на Русия бъдат наложени обширни финансови и икономически санкции, но с Китай това е различна история.

Говорейки на пресконференция на 7 февруари след среща с германския канцлер Олаф Шолц, президентът на САЩ Джо Байдън каза, че САЩ преговарят за "мощен пакет от санкции, които ясно ще демонстрират решителността на световната общност и ще имат сериозни и светкавични последици, ако Русия наруши украинския суверенитет и териториалната й цялост". Сенаторът демократ Боб Менендес, председател на Комисията по външни отношения и един от основните вносители на пакета от санкции на САЩ срещу Иран, работи по двупартиен законопроект, който според него ще бъде "майката на всички санкции" срещу Русия.

Във Вашингтон все още има сериозни разногласия относно това кога да се наложат санкции на газопровода "Северен поток 2“, свързващ Русия и Германия. "Северен поток 2" е собственост на руската държавна енергийна корпорация "Газпром" и газопроводът привлече вниманието на членовете на НАТО, защото ще увеличи енергийната зависимост на Германия от Русия. Демократите, включително Менендес и Байдън, предпочитат да изчакат Русия да нахлуе в Украйна, преди да наложат санкции, а републиканците са за незабавното им въвеждане. Предложеното от Менендес законодателство обаче е широко и включва варианти за действие срещу руския енергиен и финансов сектор, както и срещу ключови руски държавни служители. Има дори разпоредба за изключване на Русия от международната система за финансови разплащания SWIFT, която свързва банки по целия свят.

Подробностите за широк, многостранен подход към санкциите стават все по-ясни. Това трябва да изплаши Путин. В отговор на критиките, че Германия не прави достатъчно за укрепване на отбраната на Украйна, Шолц увери американците по време на посещението си във Вашингтон, че Берлин ще накара Русия да плати висока цена, ако нападне Украйна. Не е ясно обаче дали това означава изоставяне на "Северен поток 2". Шолц говори много неясно за съдбата на газопровода в случай на ескалация на ситуацията, като обаче отбеляза, че Германия е готова да предприеме "всички необходими стъпки", ако Русия нахлуе в Украйна. Той отбеляза, че трябва да се запази стратегическата неяснота, за да се осуети превантивната реакция на Русия срещу Запада.

Европейските лидери се опасяват, че масивна вълна от санкции срещу Русия може да предизвика хаос в собствените им икономики. Много европейски банки, за разлика от САЩ, поддържат тесни връзки с Русия. Енергийният сектор в Европа, който внася повече от 40% от газа, консумиран на континента от Русия, ще бъде изложен на особен риск.

Съединените щати се опитват да предотвратят енергийна криза в Европа, ако Путин използва като оръжие руския износ на петрол и газ. С нарастването на цените на енергията държавният секретар на САЩ Антони Блинкен уверява европейските лидери, че администрацията на Байдън ще се справи с "всяко прекъсване на енергийните доставки на Европа“. Той посочва разговори с правителствата и с водещите световни доставчици на втечнен природен газ за увеличаване на доставките. Съединените щати увеличиха износа на втечнен природен газ за Европа като алтернатива на руския газ. Към януари 75% от износа на втечнен природен газ в САЩ отиваше за Европа. Миналата година тази цифра беше само 23%.

Междувременно този месец Путин говори за нова сделка за петрол и газ с Китай на стойност над 117 милиарда долара. Според условията на 30-годишния договор Русия ще трябва да доставя допълнителни 10 милиарда кубически метра газ годишно през новия тръбопровод за Китай.

От това можем да заключим, че задълбочаването на икономическото сътрудничество с Пекин ще помогне на Русия да смекчи удара, ако Западът все пак въведе строги санкции срещу банковата си система и енергийния сектор. Русия е един от най-големите доставчици на петрол и газ за Китай.

Но докато задълбочаването на икономическите връзки може да намали щетите от санкциите на САЩ, тези връзки не са напълно имунизирани срещу вторичните санкции на САЩ.

За да бъдат заплахите от икономически санкции достоверни, Вашингтон трябва да натисне онези, които са започнали да оказват икономическа помощ на Путин, като сигнализира, че е готов да надхвърли стандартния пакет от санкции и да наложи вторични санкции на китайски банки и държавни предприятия в случай на руската инвазия в Украйна.

Прецедентът съществува, въпреки че времената се променят. Китай разбра същността и опасностите на американските екстериториални санкции и разработи свой собствен правен механизъм за противодействие.

През юли 2012 г. Министерството на финансите на САЩ наложи вторични санкции на китайската Kunlun Bank за съзнателно търгуване от името на санкционирани ирански банки. Това решение беше изненада за много експерти и участници в банковия сектор, тъй като беше безпрецедентен случай на екстериториални санкции срещу трета страна. Говорител на китайското външно министерство упрекна Съединените щати, че "използват вътрешните закони за налагане на санкции на китайска финансова институция" и поиска САЩ да ги отменят. Санкциите ядосаха Пекин, но двете страни се опитаха да избегнат значителни политически и икономически последици и Китай реши да изолира тази малка банка от големите финансови пазари.

През 2017 г. САЩ глобиха китайска компания с 1,19 милиарда долара за нарушаване на санкциите на САЩ срещу Иран. Това беше най-голямата комуникационна компания в страната, ZTE. ZTE беше наредено не само да плати глоба, но и да разработи вътрешни правила, за да избегне по-нататъшни нарушения на санкциите, както и да се преструктурира. Това бяха условията на договора, сключен с дружеството. За да принуди ZTE да се съобрази с условията на постигнатото споразумение, Министерството на търговията на САЩ заплаши да го включи в своя списък с юридически лица, което на практика означаваше изгонване на компанията от американските пазари. Но когато ZTE наруши условията на споразумението, администрацията на Тръмп избра да не го включи в списъка, въпреки възраженията на висши съветници. Тоест той хвърли на компанията спасителен пояс и я спаси от фалит. Има различни теории защо президентът Тръмп е взел това решение - за лична политическа изгода или за да убеди Китай да продължи търговските преговори - но този случай показва ограниченията на политиката за екстериториални санкции на САЩ.

Китай обаче започна кампания за противодействие на външните екстериториални санкции. Миналата година страната прие закон срещу санкциите, подобен на "блокиращия статут" на ЕС в опит да ограничи екстериториалното прилагане на санкции срещу трети страни. Този закон забранява изпълнението на екстериториалните закони. Китайският закон гласи, че КНР открито се противопоставя на "хегемонизма и политиката на сила“, както и "намесата на която и да е държава във вътрешните работи на Китай под какъвто и да е предлог и с всякакви средства“. Властите получиха широки правомощия да прилагат наказателни санкции срещу китайски компании, които спазват изискванията на американската политика за санкции. Това могат да бъдат глоби и дори конфискация на имущество.

Мнозина смятат, че поради този закон мултинационалните банки са в затруднено положение, изпадайки в състояние на правна несигурност. От една страна, не можете да нарушавате санкциите на САЩ, а от друга, можете да носите отговорност за спазването им. Големите мултинационални банки се съобразяват със санкциите на САЩ поради хегемонията на щатския долар в световната финансова система. През 2014 г. например американските власти наложиха рекордна глоба от 9 милиарда долара на френската банка BNP Paribas за неспазване на санкциите на САЩ срещу Иран и други страни. Китай все още не е приложил новия си антисанкционен закон в ущърб на американските интереси, но такава възможност несъмнено ще възникне, ако Вашингтон наложи вторични санкции срещу Пекин. В този случай банките ще бъдат принудени да избират между плащането на глоби на САЩ за нарушаване на санкциите или на Китай за спазването им.

Следователно, ако Вашингтон възнамерява да наложи вторични санкции срещу китайски организации, той трябва да бъде готов за ответен удар. Много мултинационални компании може да се окажат в правен вакуум и ще трябва да решат коя страна да заемат. Освен това двустранната търговия, която надхвърля 615 милиарда долара, ще бъде застрашена. (На Китай се падат почти 19% от целия внос в САЩ.)

Засега няма доказателства, че Вашингтон обмисля някакви специфични вторични санкции срещу Китай. Има само заплахи и демонстрация на намерения. Говорителят на Държавния департамент Нед Прайс наскоро каза пред репортери: "Имаме много инструменти на наше разположение, които можем да използваме, ако видим, че чуждестранни компании, включително китайски, дават всичко от себе си, за да избегнат американските санкции, за да ги заобиколят и неутрализират“.

Ако се използват такива средства, това ще доведе до негативни последици за американския бизнес и икономически интереси. Вашингтон все още не се е сблъсквал с подобно бреме, предпочитайки да го постави върху европейските си съюзници.

Въпреки това САЩ трябва да се подготвят да отсекат всички пътища за Русия, по които тя може да заобиколи западните санкции. Освен всичко друго, те трябва да подготвят вторични санкции срещу китайските институции и да ограничат щетите за американските интереси. Простата истина е, че американският долар държи почти 60% от световните валутни резерви, докато китайският юан не. И това е тежка бухалка, с която можете да замахнете.

Превод и редакция: Юлиян Марков