Изтеглянето на руските войски от Азербайджан е признак за слабостта на Руската федерация, опит за запазване на позиции в региона, както и път към Иран и Близкия изтокна, пише Foreign Affairs.

На 17 април колона от руски танкове и камиони премина през поредица от прашни азербайджански градове, докато се отдалечаваха от Нагорни Карабах, високопланинската територия в сърцето на Южен Кавказ, за ​​която Азербайджан и Армения воюваха повече от три десетилетия. От 2020 г. руските миротворци поддържаха присъствие там. Сега руското знаме, което се вееше над военната база в региона, е свалено.

Въпреки че изненада мнозина, напускането на Русия допълнително консолидира смяната на властта, която започна в края на септември 2023 г., когато Азербайджан завзе територията и почти за една нощ предизвика масовото изселване на около 100 000 карабахски арменци – докато руските сили стояха отстрани.

Азербайджан, авторитарна страна, която граничи с Русия на Каспийско море, се очерта като силен играч със значителни петролни и газови ресурси, силна армия и доходоносни връзки както с Русия, така и със Запада.

Междувременно другите две държави в региона, Армения и Грузия, преживяват собствени политически промени. През месеците след превземането на Нагорни Карабах от Азербайджан, Армения, традиционен съюзник на Русия, се насочи все по-твърдо към Запада.

Междувременно управляващата партия в Грузия скъса близките отношения с Европа и Съединените щати и изглежда възнамерява да подражава на авторитарните си съседи. През май грузинският парламент прие спорен закон за борба с "чуждестранното влияние" върху неправителствени организации – закон, който черпи вдъхновение от руското законодателство и изпраща на Москва сигнал, че има надежден партньор на южната си граница.

В това пренареждане на Южен Кавказ са скрити сложните мотиви на самата Русия. Регионът, известен на руснаците като Закавказието, е имал променливо стратегическо значение през вековете. Имперският натиск там не е бил толкова силен, колкото в други части на Руската империя или Съветския съюз. След края на Съветския съюз Москва се опитва да запази влиянието си чрез манипулиране на местните етнотериториални конфликти там, поддържайки колкото се може повече войски на място.

Но войната в Украйна и режимът на западни санкции промениха тази сметка. С решението си да изтегли войските си от Азербайджан Кремъл признава, че икономическата сигурност в Южен Кавказ - поне засега - е по-важна от твърдата версия. Русия се нуждае от бизнес партньори и търговски пътища на юг, които не подлежат на санкции. А в момент, когато Западът все повече я притиска, тя вижда в региона и желана нова сухопътна ос за Иран.

Баку е играч в енергийната политика Изток-Запад, като доставя петрол и газ, транспортирани по два тръбопровода през Грузия и нейния близък съюзник Турция до европейските и международните пазари. Споделяйки граница с Иран, той също така служи като портал север-юг между Москва и Близкия изток. Помага, че азербайджанският режим, за разлика от демократичното правителство на Армения, е изграден по същите автократични модели като руския, посочва Foreign Affairs.