Въпреки някои териториални успехи на фронта в Украйна и цялостната стабилност на икономиката досега, Русия е в стратегически застой. Руският президент Владимир Путин вероятно е заинтересован от промяна на характера на конфронтацията със Запада, пише Андрей Колесников, член на Научно-консултативния съвет на Финландския институт по международни отношения, в статия за Foreign Affairs.

Три години след началото на "специалната военна операция" в Украйна руският президент Владимир Путин е изправен пред предстоящ избор. В публичното пространство той излъчва оптимизъм. Той е измъкнал страната си от пропастта и с военни средства е защитил нейния суверенитет, или по-скоро това, което той нарича суверенитет.

Ако не го беше направил, той твърди, че Русия щеше да престане да съществува. Междувременно БВП (Брутният вътрешен продукт) на Русия расте - по официални данни през 2024 г. той се е увеличил с около четири процента, а заплатите не само се увеличават, но и очевидно не изостават от цените, въпреки че годишната инфлация вече надхвърля девет процента.

Зад тази фасада военният бюджет се е удвоил за три години и ръстът се дължи предимно на военната икономика, потребителският сектор, където инфлацията е още по-висока, е в застой.

И все пак досега всичко това изглежда поносимо за обикновените руснаци. Кремъл придобива допълнителен контрол над обществото, макар да позволява някои аспекти на частния живот да продължават да съществуват необезпокоявани. А войната, въпреки че разходите за нея продължават да растат, очевидно върви по руския път: по думите на Путин през 2024 г. руските сили са "освободили" поне 189 населени места в Украйна, а западната противовъздушна отбрана няма никакъв шанс срещу най-новата руска ракета.

Населението проявява признаци на военна умора, но като цяло всички радостни съобщения за военни успехи се приемат за даденост: според данните от проучване на независимия център "Левада" перформативната или истинска подкрепа за специалната операция е достигнала плато от около 75% от населението, включително 45%, които казват, че определено подкрепят военните действия, и 30%, които ги подкрепят донякъде. (Въпреки че повече от една трета от руснаците също така казват, че завръщането в Белия дом на Доналд Тръмп, който обеща бързо да прекрати войната, може да е добро за Русия, още повече смятат, че това няма да има никакво значение.)

Авторът на статията отбелязва, че прибягвайки до груба военна сила, Путин е загубил меката си сила и сега руското влияние в бившия Съветски съюз отслабва. Говорейки за намерението си да държи НАТО далеч от границите на Русия, Путин провокира разширяването на алианса, което включи и съседна Финландия. В същото време Русия все повече усеща икономическите последици от прекомерните военни разходи.

"След като доведоха страната дотук, не е ясно дали Путин и екипът му ще могат да се върнат назад. Демилитаризацията на икономиката и демобилизацията на обществото биха рискували да подкопаят системата, която поддържа неговото управление", пише Колесников.

Според анализатора Путин се нуждае от война, която да продължи да мобилизира общественото мнение в подкрепа на режима, но без опасни разходи, които да подкопаят стабилността на цялата политическа и икономическа система.

"Въпреки факта, че прекратяването на "специалната операция" ще струва на Путин точно толкова, колкото и нейното продължаване, има изход: той може да продължи постоянната война срещу Запада - със студени, а не с горещи средства. Основното е да се избегне усещането за дори частично поражение", смята анализаторът.

В същото време Колесников отбелязва, че Русия не разполага с достатъчно материални и демографски ресурси, за да завладее напълно Украйна. А без Украйна не може да става и дума за възстановяване на Руската империя, към което се стреми Путин.