Руската авиация хвърля около 3000 управляеми авиационни бомби върху позиции на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) и цивилни селища всеки месец. Сателитно насочваните снаряди имат обсег на действие над 60 километра. Това означава, че руските изтребители-бомбардировачи Су-30, Су-34 и Су-35 могат да изстрелват своите бомби извън обсега на почти всички украински средства ПВО, с изключение на някои западни системи. Въпреки всичко украинците са се научили как да свалят "чудотворните оръжия“ на руснаците, но не могат да се мерят с огневата мощ на противника си, коментират в редакцията на американското списание Forbes.

"Украинските сили може да не са в състояние да се защитят от руските планиращи бомби. Но те могат да нанесат удар - със собствените си  такива“, пише изданието.

За тази цел украинските ВВС преобразуват своите 40 или 50 оцелели изтребители МиГ-29 и може би десетки изтребители Су-27 в бомбардировачи с прецизно планиране, въоръжени с американски бомби с малък обсег.

Това е важно развитие, тъй като малките украински ВВС се опитват да се справят със съкрушителната кампания на руснаците, които разполагат със стотици Су-30, Су-34 и Су-35 с четири или дори шест ракети за всяка тяхна мисия.

"Това е фантастична новина“, пише финландският анализатор Йони Аскола.

Лошата новина е, че Украйна вероятно не може да придобие достатъчно SDB (бомба с малък диаметър) или други боеприпаси, за да продължи мисиите на своите самолети.

До миналия месец никой извън Пентагона и украинските ВВС не знаеше, че украинците имат 130-килограмови SDB, които работят на разстояние от 110 кмилометра под сателитно насочване на прибиращи се крила. Тогава в онлайн пространството се появиха снимки, показващи МиГ-ове с шест миниатюрни бомби под крилата.

Украинските МиГ-ове вече са в състояние да носят планиращи боеприпаси. Миналата година американски, френски и украински техници работиха заедно, за да въоръжат украинските МиГ-29 и Су-27 с американската Joint Direct Attack Munition Extended Range и френската Armement Air-Sol Modulaire. JDAM-ER и AASM тежат около 225 килограма.

SDB има предимството да е по-малка и с по-голям обхват от JDAM-ER и AASM, като и двата снаряда достигат приблизително 65 километра при най-добри условия. Един МиГ или Су, въоръжен със SDB, може да порази шест цели в едно излитане и то от голямо разстояние, като по този начин намалява риска от руската противовъздушна отбрана.

Също толкова важно е, че една SDB струва само 40 000 долара. Това е приблизително същата цена като тази за JDAM-ER, но една пета от цената на AASM. Ниската цена на SDB трябва да доведе до по-големи доставки на този вид снаряди за Украйна.

"Всяко допълнително снабдяване ще бъде много необходимо“, пише Аскола.

От интензивността на руските атаки става очевидно, че руската индустрия може да произвежда около 3000 комплекта управляеми авиационни бомби месечно. За да се използват всичките, са необходими само няколко десетки Су, всеки от които изстрелва две до четири бомби през ден в продължение на един месец.

Украинските ВВС трябва да разполагат с достатъчно самолети, за да се справят с темпото на руските бомбардировки. И след като украинците получат 85 F-16 това лято, те ще имат на разположение повече от достатъчно самолети.