Западът и в частност Германия трябваше отдавна да започнат да укрепват въоръжените си сили, но точният момент бе пропуснат. Сега Бундесверът е по-лошо оборудван, отколкото преди началото на военните действия в Украйна. Германската армия постоянно предоставя на Киев, а сега и на Израел, бойни системи и боеприпаси, но запасите не се попълват. Специален фонд от 100 милиарда евро, предназначен за превъоръжаване на Бундесвера, непрекъснато се обезценява поради инфлацията, растящите цени и удължаването на сроковете за доставка, отбелязват в редакцията на германското списание Focus.

"Фокус“ представя превод на материала без съкращения и редакторска намеса и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на автора му.

Планира ли Путин атаки срещу други съседни на Русия страни през следващите години? Този въпрос бе повдигнат в интервю с министъра на отбраната на ФРГ Борис Писториус. "Трябва да наваксваме“, призна той пред журналисти на националния ежедневник Die Welt. По думите му Европа трябва да се въоръжи, за да бъде подготвена срещу бъдещи заплахи.

"Сега имаме около пет до осем години, в които трябва да наваксаме – както във въоръжените сили, така и в индустрията и в обществото. В момента Путин увеличава значително руското оръжейно производство. Според решението на Думата увеличението е от над 60%“, обясни Писториус.

Той призова заплахите на лидера на Кремъл срещу балтийските държави, Грузия и Молдова да се приемат сериозно. "Това не е просто дрънкане на оръжия. Може в края на това десетилетие да се окажем изправени пред определени опасности“. Но наистина ли може да се очакват атаки от Москва?

"Няма индикации, че Русия на Путин може да представлява заплаха за НАТО“

Александър Либман, политолог от Свободния университет в Берлин, е скептичен: "В момента няма доказателства, че Русия на Путин може да представлява заплаха за други съседни страни или дори за НАТО“. В края на краищата, агресивната реторика на Путин през последните години имаше ясен фокус: Украйна, отбелязва той.

Либман говори и за "лични мотиви“. "Стопанинът на Кремъл гледа на Украйна като на "изкуствен народ“. Той смяташе, че много хора в южната и източната част на страната ще подкрепят действията му." Либман не вижда "митология за един народ", каквато Путин пропагандира по отношение на Украйна, в никоя друга съседна страна. Политологът в момента не вижда опасност за Казахстан, Грузия или Азербайджан.

"Русия няма причина да ги напада“, уверен е Либман. "Азербайджан и Казахстан нямат планове да се присъединят към прозападни съюзи и се управляват от автократи, които поддържат положителни отношения с Русия“.

Путин постигна целите си в Грузия

В Грузия Путин вече постигна целите си през 2008 година. След Петдневната война Москва призна регионите Южна Осетия и Абхазия за независими държави и до ден днешен разполага там с войници. Следователно присъединяването на Грузия към НАТО е практически невъзможно.

Анализ на фондация "Фридрих Науман“, публикуван в началото на тази година, гласи, че Русия е реализирала два важни проекта: "осигуряване на разполагането на руски военни недалеч от границата на НАТО“ и "възпрепятстване на присъединяването на Грузия към НАТО. Мисията изпълнена".

Що се отнася до страните от НАТО - като Латвия или Литва - стопанинът на Кремъл би трябвало да очаква верижна реакция, ако ги нападне. При подобен случай други държави също биха се намесили във войната. Следователно Либман не смята, че Русия представлява сериозна военна заплаха за членовете на НАТО.

"Новата военна сила може да бъде основа за мир“

Ралф Тиле, председател на базираното в Берлин "Политико-военно общество“, също смята, че военна намеса е малко вероятна. "Путин избягва директната конфронтация с НАТО“, коментира той.

Тиле смята, че е по-вероятно Путин да прояви "хибридна агресия“. Например информационна война чрез социални мрежи или кибератаки.

Самият Путин наскоро определи страховете на Запада от атака като "пълни глупости“. Президентът на САЩ Джо Байдън използва подобни предупреждения, за да отклони вниманието на обществото от грешките в политиката си към Русия, обясни той пред държавната телевизия в неделя.

Въпреки това: "Това не означава, че разширяването на военния капацитет на Запада е погрешно“, казва Либман. "Ако няма доверие между двете страни, както е в момента между ЕС и Русия, новата военна сила може да бъде основа за постигане на мир“.

"Проспахме обучението на нашите собствени въоръжени сили“

Либман припомня Студената война. Тогава също имаше липса на доверие между Запада и Изтока. И двете страни знаеха, че директната атака ще струва скъпо. Така те се решиха на един вид "мирно“ съжителство.

Експертът по отбраната Тиле е категоричен, че Европа, но особено Германия, трябва да инвестира повече в собствената си военна сила

"Ние в Германия и НАТО – с изключение на САЩ – просто проспахме спешната нужда да оборудваме и обучим собствените си въоръжени сили. С атаката на Русия срещу Украйна възникна незабавна необходимост от програма за Бундесвера“, казва той.

Според него е трябвало да се ремонтират съществуващите системи, да се осигурят боеприпаси и да се увеличи личният състав на оперативните звена. "Следващата стъпка трябваше да бъде логистиката и производството на оръжия, както и вносът и износът на оръжия да се осъществяват чрез цялостен подход“.

"Путин използва възможностите си“

Според Тиле липсват подходящи бюджетни средства, заповеди и съпътстващо законодателство. "Путин, от друга страна, използва своите възможности“, казва той. "Вътрешното производство и иновациите работят на пълни обороти. Международни оръжейни партньори като Северна Корея и Иран допълват областите, където има липси. Глобалният Юг купува руски суровини и доставя микрочипове и много други неща“.

В интервю за Die Welt Писториус говори за пет до осем години за "наваксване“. Тиле е разочарован. "В превод това означава: следващите правителства да се оправят“. Като цяло експертът по отбраната е доста песимистично настроен за бъдещето.

"Бундесверът вече не е толкова зле оборудван, колкото беше на 24 февруари 2022 година, а значително по-зле. Постоянно предаваме оръжейни системи и боеприпаси – на Украйна, а сега и на Израел. Пакетът от 100 милиарда евро е – поради инфлацията, увеличенията на цените и сроковете за доставка – разточителна проверка на бъдещето“.