Владимир Путин говори за Украйна като изоставен съпруг-тиранин. Статията от 5000 думи, публикувана от руския президент през юли, озаглавена "За историческото единство на руснаци и украинци“, е пълна с клетви за вечна любов към украинците и заплахи за насилие, ако любовта не е взаимна. На някои места украинците са представени като братя и сестри на Русия, понякога като неонацисти, пише The Financial Times в материал, представен без редакторска намеса.

Украинският президент Владимир Зеленски дори се пошегува, че Путин вероятно има много свободно време, след като е успял да напише толкова дълга статия. Но съдържанието й изглежда още по-вълнуващо, като се има предвид очевидната подготовка на Москва за офанзива в Украйна. Около 90 000 войници, както и танкове и артилерия, сега са разположени близо до украинската граница. Миналата седмица Путин произнесе заплашителна реч, предупреждавайки Запада да не пресича червените линии.

Служители на администрацията на Байдън съобщават, че Русия се готви да атакува Украйна "още през 2022 г.“. Американски и британски политици смятат, че подобни военни планове демонстрират най-агресивните намерения на Кремъл и тези намерения идват отгоре.

За да разберат причините за поведението на Русия, западните политици се обърнаха към статията на Путин, публикувана през юли, която може да се разглежда като истинско изражение на дълбоките му убеждения. Той подчертава историческите, езиковите, етническите и религиозните връзки между Русия и Украйна. Президентът посочва, че тези връзки датират много преди раждането на СССР. По-специално Путин, който често е обвиняван в носталгия по Съветския съюз, критикува съветските лидери за поставянето на "най-опасната бомба със закъснител“ в отношенията между Русия и Украйна, давайки гаранции за свободно излизане на републиките от Съюза. "Русия всъщност беше ограбена“, изразява възмущението си президентът.

Путин вижда Украйна като пропаднала държава, която е попаднала под влиянието на коварни чужденци. Точно в този момент разсъжденията му са обезпокоителни. Той каза, че Западът играе "опасна геополитическа игра“, чиято цел е да превърне Украйна в "плацдарм срещу Русия“. Този аргумент може да се използва за оправдаване на руската инвазия в Украйна, като се настоява на отбранителния характер на действията.

Русия иска ясни гаранции, че Украйна няма да се присъедини към НАТО в замяна на предотвратяване на конфликт.

Вашингтон може да разгледа претенциите на Москва. Факт е, че Украйна все още е далеч от присъединяване към НАТО. Предвид това състояние на нещата, концесията вече не изглежда като голяма работа, особено ако помага за предотвратяване на конфликти.

Има обаче две причини, поради които Съединените щати и техните съюзници от НАТО трудно ще се съгласят на това. Първо, въпросът е принципен: Украйна е суверенна държава. Тя трябва да направи своя собствен избор без намесата на силни държави, които вземат решения вместо нея.

Второ, трябва да бъдете благоразумни. Ако Русия получи това, което иска, войната наистина ли ще бъде избегната? Според логиката на писмото на Путин, наситено с любов и омраза, самата независимост на Украйна е отвратителна - тази историческа аномалия трябва да бъде обърната. Ако направите отстъпки сега, тогава Путин може да поиска нещо друго. Русия вече отне Крим от Украйна през 2014 г. и сега иска да наложи вето върху някои области от вътрешната й политика.

Изглежда, че Путин е ядосан на Украйна не само защото тя е руска "сфера на влияние“. Контрастът в непринуденото му отношение към Казахстан е показателен. Подобно на Украйна, Казахстан също е бил част от Руската империя, а след това и СССР, преди да стане независима държава.

Путин се опита да възстанови влиянието на Москва в Централна Азия с помощта на Евразийския икономически съюз, който включва Казахстан. Но руските амбиции се сблъскаха с китайските. През 2013 г., по време на посещение в Нур-Султан, китайският лидер Си Дзинпин обяви инициативата "Един пояс, един път“. Сега Казахстан търгува повече с Пекин, отколкото с Москва. Докато някои от партията "Единна Русия“ на Путин все още претендират за територии в Северен Казахстан, Кремъл не е особено против загубата на влияние върху бившата съветска република.

Руснаците могат да твърдят, че разликата е, че Казахстан не е развил отношения в областта на отбраната с Китай. Но е ясно, че нарастващото сътрудничество между Пекин и Нур-Султан ще се отрази и на сигурността.

Това, което наистина различава Казахстан от Украйна, е, че в тази страна няма и намек за демокрация. Но Украйна по всякакъв начин се противопоставяше на опитите да установи на нейна територия авторитарен режим, подобен на този на Путин в Русия. Украинската система в много отношения е нефункционална и корумпирана. Въпреки това в страната има активно гражданско общество и избори, резултатът от които не е предрешен.

Както справедливо отбелязва Путин, Русия и Украйна са тясно свързани от историята и културата. Следователно фактът, че Украйна е избрала различен политически курс, повдига редица неудобни въпроси за Кремъл. Москва обича да казва, че "западният либерализъм“ изобщо не подхожда на Русия. Може би затова Украйна предизвиква такава ярост в Путин. Западните съюзници просто трябва да овладеят тази ярост с икономически санкции.

Превод и редакция: Иван Христов