Икономическите санкции се превърнаха в чука в американския дипломатически инструментариум, с който Вашингтон често забива пирони във външната политика. Целта им е да накажат лошо поведение, без да започват война. Но санкциите не помагат много за промяна на поведението на нарушителите, а заплахите на президента Джо Байдън да приложи "икономически мерки, каквито никога не е виждал“ към Владимир Путин, едва ли ще бъдат ефективни, пише авторитетното британско издание Financial Times.

Инвазията в Украйна ще бъде посрещната с "различни ефективни мерки с тежки последици, от които сме се въздържали в миналото“, каза държавният секретар Антъни Блинкен. Сред тях са: лишаване на Русия от възможността да конвертира рубли в западни валути, изгонване на Москва от платежната система SWIFT, ограничаване на покупките на държавни облигации и изискване Германия да се откаже от газопровода "Северен поток 2“, през който се планира да се доставя газ от Русия директно към Европа.

Но срещу Русия вече има санкции. Когато анексира Крим през 2014 г., Съединените щати наложиха визови, финансови и търговски ограничения, замразиха активи и забраниха помощта за руски петролни и газови компании. САЩ поставиха руските банки в черния списък, а Visa и Mastercard забраниха на някои от тях да използват своите платежни системи. Не знаем какво щеше да се случи без въвеждането на тези санкции, но те по никакъв начин не помогнаха за разрешаването на украинската криза, не намалиха броя на нарушенията на правата на човека в Русия и не я възпряха от нови кибератаки. Без съмнение те намалиха руския БВП с няколко пункта, но въпреки това икономиката се адаптира към новите условия.

Между 2000 и 2021 г. Съединените щати започнаха да налагат санкции с 933 процента по-често, според прегледа на санкциите, изготвен от Министерството на финансите на САЩ. По време на първия президентски мандат на Барак Обама САЩ налагаха средно санкции срещу 500 физически и юридически лица годишно. При Доналд Тръмп тази почти се удвои. Байдън наложи нови санкции на Мианмар, Никарагуа и Русия и тази седмица ще постави в черния списък осем китайски компании за участието им в репресиите срещу мюсюлманските уйгури в Синдзян.

Изглежда, че подобно рекордно увеличение на санкциите на САЩ трябва да показва тяхната висока ефективност. През 2014 г. беше публикувано проучване, според което санкциите водят до отстъпки в половината от случаите. Вероятно оттогава този показател е намалял. След атаките от 11 септември Съединените щати превърнаха финансовата си система в своеобразно оръжие, което затруднява финансовите институции да извършват транзакции в долари със санкционирани държави, компании и физически лица. Но с навлизането и широкото приемане на цифрови валути и алтернативни платежни системи се появиха нови вратички за заобикаляне на икономическите санкции. А наказаните със санкции юридически и физически лица успяха да запазят средствата си и да ги управляват извън традиционната система, която се основава на долара.

Ефективността на икономическите санкции също е намаляла поради глобализацията. Китай се превърна в черен рицар, приканвайки санкционирани организации да преориентират търговските си връзки и им предоставя друга помощ. Съединените щати наложиха санкции на държавната петролна компания на Венецуела в опит да свалят правителството на Венецуела, но тя все още доставя петрол на Китай чрез руската държавна петролна компания Роснефт. Иран е изправен пред строги санкции, но Китай все още купува ирански петрол.

Инерционният ефект също прави икономическите санкции на САЩ по-малко ефективни. За ръководителите е много по-лесно да налагат санкции, отколкото да ги отменят, защото се страхуват да не изглеждат слаби. Санкциите, наложени със закон, а не с президентски указ, могат да бъдат отменени само от Конгреса. Това се отнася например за санкциите срещу Куба и Русия. Но поради нарастващата политическа поляризация това е изключително трудно да се направи. И тъй като няма надежден начин за премахване на санкциите, наказаната държава няма стимул да промени поведението си и да влезе в преговори.

Но ако икономическите санкции не са панацея и сигурно средство за защита, тогава защо САЩ продължават да ги използват? Дан Дрезнер, професор по международна политика в университета Тафтс, предлага своето обяснение. Той твърди, че санкциите са доказателство за упадъка на Америка (враговете й вече не се страхуват толкова от Вашингтон, а американското ръководство има на разположение по-малко инструменти за натиск) и катализатор за този упадък. Санкциите предизвикват враждебни реакции от страна на противниците на САЩ, дразнят съюзниците, натоварват тежко невинни хора и принуждават наказаните да търсят алтернативи на американската финансова система, като по този начин отслабват господството на долара.

Превод и редакция: Иван Христов