Вълненията в Казахстан предвещават горчивия край на една тридесетгодишна ера, в която бившата съветска република, въпреки периодичните безредици, беше известна като модел на авторитарна стабилност. Бившият президент Нурсултан Назарбаев задушаваше всяко искане за демократични свободи, като прокара либерални икономически реформи - чуждестранните инвестиции се стичаха като река и стандартът на живот непрекъснато се повишаваше, пише британският вестник Financial Times.

Сега, изправен пред най-големите протести през последните години, неговият наследник Касим-Жомарт Токаев освободи правителството и отстрани Назарбаев от поста му като ръководител на Съвета за сигурност. Властите твърдят, че пикът на насилието е довел до смъртта на десетки протестиращи и най-малко 12 полицаи. Воденият от Русия военен алианс вече изпрати парашутисти, маскирани като "миротворци".

Един урок както за демокрациите, така и за деспотичните режими е колко политически експлозивно е повишаването на цените на енергията дори в страна, богата на ресурси като Казахстан. Протестите, първоначално мирни, избухнаха заради повишаването на цената на втечнения газ, който обикновено се използва за зареждане на автомобили в западната част на страната. Но те бързо прераснаха в изблик на насилие заради натрупано недоволство от корупцията, липсата на политически избор и доминацията на роднините на 81-годишния Назарбаев и неговите съюзници на високи политически и индустриални позиции.

Без ясни лидери и конкретни искания и освен това засенчени от вълна от грабежи (съдейки по това че сред демонстрантите имаше престъпници или провокатори), протестите едва ли биха набрали критична маса, за да се превърнат в революция. Но Токаев толкова се съмняваше, че собствените му сили за сигурност ще ги смажат, че покани Организацията на Договора за колективна сигурност със седалище в Москва да възстанови реда. За първи път в своята двадесетгодишна история тази регионална организация участва в съвместни, уж "антитерористични" операции.

Москва имаше основание да отговори на молбата му. Заедно с Беларус и Русия Казахстан е един от основателите на Евразийския икономически съюз. Владимир Путин го замисли като един вид анти-ЕС и настоя бившите съветски републики да се присъединят. И трите страни се управляват от застаряващи автократи. Русия вече подкрепи беларуския диктатор Александър Лукашенко след масови протести през 2020 г. Сега тя прави същото в Казахстан, където в решението на Назарбаев да напусне президентския пост, но да остане доживотен "Лидер на нацията“, мнозина виждат по-нататъшен сценарий за самия Путин.

Руската намеса ще предотврати ново, недружелюбно правителство в сферата на влияние на Москва - за разлика от революциите в Украйна през 2014 г. и в Грузия през 2003 г. Но ако режимът на Токаев издържи, репресиите срещу опозицията ще се развият, както беше в Беларус. Недоволството само ще бъде прогонено под земята, където ще продължи да тлее.

Анализатори на Кремъл спекулират, че намесата на ОДКБ има за цел да предотврати граждански конфликт - след като демонстрантите са се сдобили с оръжие. Но това ще доведе до още по-голямо народно недоволство и ръководството на страната ще бъде в дълг към Русия - както вече оказа Минск. Освен това ситуацията в Казахстан се следи отблизо от Китай и Турция, съперници в борбата за влияние и природни ресурси.

И накрая, вълненията в Централна Азия създават неудобен фон за преговорите със САЩ и НАТО следващата седмица след натрупването на руски войски около Украйна. В навечерието на преговорите Путин най-вероятно неразумно ще види ръката на Запада в това. И делегатите на Кремъл със сигурност ще се опитат да изпълнят исканията на президента и да "ограничат“ НАТО. Гледайки съдбата на Назарбаев, чиито действия той вдъхнови, Путин вероятно ще иска дипломатически, а не военен успех още повече, за да го "продаде“ на своята публика.

Превод и редакция: Юлиян Марков