Кремъл подготвя ответни мерки срещу западните санкции, а европейските компании рискуват да загубят активите си с малка или никаква компенсация, предупреждават в редакцията на британския вестник The Financial Times.

Икономическата конфронтация между Русия и Запада заради конфликта в Украйна навлиза в опасен нов етап. Досега отговорът на Москва се свеждаше до опити за задушаване на европейските енергийни пазари. Но след поредица от съдебни решения в Европа за замразяване на руски активи, Кремъл втвърди тона и създаде правна рамка за временна национализация на чуждестранни активи в страната.

Заложени са многогодишни и трудоемки проекти на стойност милиарди долари и е вероятно руското правителство да подходи индивидуално към всеки чужденец, за да разпали отново нови разделения на Запад и да обогати местните групи по интереси. Първите жертви на новата политика бяха руските активи на две европейски енергийни компании, финландската Fortum и германската Uniper, които наскоро бяха поставени под временно управление с указ на президента Владимир Путин.

Изглежда, че ходът на Кремъл е провокиран от Административния съд в Лайпциг, който отхвърли делото на "Роснефт“, оглавявана от дългогодишния съюзник на Путин Игор Сечин. В делото си срещу германското правителство руската държавна компания оспори решението от септември за прехвърляне на германските активи на компанията под надзора на Националния енергиен регулатор. Преди това "Роснефт“ бе третата по големина нефтопреработвателна компания в Германия и представляваше над 12% от преработвателни мощности в страната.

Действията на Германия бяха нежелана последица от западните санкции. Рафинерията на "Роснефт“ в Швед в североизточната част на Германия е важна за икономиката на Берлин, но тъй като нейният основен собственик и акционер е под санкции, тя не може да работи нормално: транзакциите, включващи санкционирани организации, са незаконни и съществува риск от изтичане на капитал.

В Москва подобни действия на европейските власти все по-често се възприемат като грабеж посред бял ден, а "коравите момчета" в Кремъл не смятат да стоят със скръстени ръце. Друг елемент от руската стратегия за отмъщение са новите правила за изтегляне от пазара на западните компании, приети миналия месец: те могат да продават дяловете си в съвместни проекти с руски партньори само с 50% отстъпка, като същевременно плащат "доброволно дарение“ в руската хазна в в размер от 5 до 10% от стойността на активите.

Въпреки това, освен технократите в руското правителство, които все още се грижат за легитимността на действията на Москва, основната движеща сила зад разрастващата се кампания за национализация са силите за сигурност, т.е. представителите на службите за сигурност и полицият, или военните. Става въпрос за представители на Федералната служба за сигурност (ФСБ), прокуратурата и лично Сечин, който може да се нарече лидер на консервативната фракция в Кремъл. Той е явно недоволен от решението на съда в Лайпциг.

Указът на Путин даде право на Федералната агенция за управление на собствеността да поеме контрол над западни активи, чиято дейност в Русия е трябвало да бъде преустановена. Задачата на отдела е да ги оцени и продаде на руски купувачи. С други думи, последните ходове срещу активите на Fortum и Uniper са само предвестник на бъдещето.

Малко вероятно е, въоръжен с нов правен механизъм, Кремъл да подходи към чуждите инвеститори с един стандарт. Със сигурност той ще сключва частни сделки с инвеститорите в зависимост от връзките им в Русия. Пример за това е решението на Путин да разреши на Novatech, частна газова компания с добри връзки в Кремъл, да плати на Shell над един милиард долара за дела си в петролното и газово находище "Сахалин 2“. Този подход ще позволи на Кремъл да забие нови клинове между западните държави и компании.

В резултат на това западните фирми може да се окажат в състояние на неопределеност. Общественото мнение изисква от тях да прекъснат всички връзки с Русия, но санкциите им пречат да продадат акциите си. Ако се съгласят да изпълнят исканията на руското правителство, ще бъдат заклеймени като съучастници на Путин. В резултат на това все повече компании окончателно ще загубят инвестициите си в Русия.

Засега нито Русия, нито Европа имат цялостна стратегия за това как да се справят с осиротелите активи. Прекъсването на отношенията със сигурност ще изостри конфликта, тъй като Кремъл се стреми да накаже Европа за санкциите и подкрепата за Украйна. А фактът, че поддръжниците на Путин са хвърлили око на западните активи в Русия, само ще влоши нещата.