Президентът на САЩ Доналд Тръмп остави украинците, избягали от войната, с надежда да се завърнат у домовете си в засегнатите територии. Засега обаче, те  остават само с надеждата това да се случи някога в бъдещето.Това се казва в статия на Financial Times.

Надеждата угасва

Преди три години Екатерина напуска окупирания Мелитопол, пише FT. Тя мечтае някой ден да се върне, за да да се срещне с майка си отново, но наблюдавайки преговорите на администрацията на Тръмп с Русия след края на войната в Украйна, надеждата й избледнява.

"Виждаме, че въпросът за окупираните територии дори не стои на масата“, казва Екатерина. "Затова в момента перспективите са съвсем ясни. Не очакваме да видим родителите си в близко бъдеще."

Екатерина е една от стотиците хиляди украинци, избягали след руската инвазия през 2022 година. Тя напусна родния си град с надеждата, че това е временно.

"Тогава две седмици се превърнаха в три години“, спомня си тя. Сега се страхува, че никога няма да се върне.

Други мигранти в разговор с Financial Times също споделят тези страхове. Те се опасяват, че преговорите в Саудитска Арабия ще доведат до отстъпки пред Русия. В същото време администрацията на Тръмп многократно демонстрира безразличие към тяхната съдба. Вашингтон отказа да нарече Русия агресор, а неотдавнашното забавяне на военната помощ за Киев сигнализира за готовността на САЩ да отстъпи украинска територия.

Много украинци отдавна разбраха, че Русия едва ли ще се откаже доброволно от окупираните земи. От анексирането на Крим през 2014 г. до пълномащабната инвазия Москва само разшири контрола си. Надеждите за размяна на територии окончателно избледняха тази пролет, когато украинската армия загуби контрол над части от района на Курск, които бяха превзети миналата година.

ВРЛ търсят изход Въпреки това много разселени хора все още търсят изход. Екатерина, както хиляди други, остана в Запорожие - най-близкият град до родния й Мелитопол, въпреки близостта му до фронтовата линия.

Проучване на Киевския международен институт по социология показва, че делът на украинците, готови на териториални отстъпки пред мирния съвет, е нараснал от 8% през 2022 година до 39% през 2025 година В същото време почти половината са категорично против всякакви компромиси.

"Не искам хората да продължават да умират“, казва Максим, който също е напуснал Мелитопол.

Но той, като Екатерина, иска справедливост - възможност да се върне поне временно, да вземе важни от къщата си, да продаде имущество:

 "Тук е опасно. Не знам ден без въздушен удар над този град. Но аз оставам тук, за да имам шанс да се върна."

Той напусна Мелитопол, след като на работа му са дошли руски военни и са го заплашили със затвор. Семейството минава през 24 руски контролно-пропускателни пункта, а двете му деца виждат как руснаците принуждават баща им да се съблече под картечен огън. Те са загубили три апартамента - цялото семейно богатство - и сега едва свързват двата края в Запорожие.

"Независимо как ще завършат тези преговори, единственият приемлив резултат за разселените е възможността за достъп до роднините и имуществото им“, казва Максим.

Елена, която напусна дома си в окупираната територия, си спомня как е разбрала, че руската администрация е определила дома й като "изоставен“. Сега жената живее в Днепър.

"Нашите "прекрасни нови гости“ превземат къщата ни. С всичките ни неща вътре.“

Руската федерация посяга към максимума



Русия претендира не само за окупираните територии, но и за тези, които никога не е контролирала - включително самия град Запорожие. Представителят на Тръмп Стив Виткоф наскоро заяви, че в тези региони са "проведени референдуми, на които огромното мнозинство е гласувало за Русия". Украинците посрещнаха тези думи с ужас - все пак така наречените референдуми от 2022 година се проведоха под дулата на картечници.

Руските официални лица твърдят, че никакво споразумение не е възможно без пълното изтегляне на Украйна от Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска области. Изселената заради войната Вероника възприема тези условия с ирония:

"Можете да напишете всичко, което искате, на оградата, но това не я прави ваша.“

Миналото лято тя е успяла да помогне на майка си да избяга от окупацията през Беларус - пътуването е отнело почти седмица. 81-годишната й майка, която е родена по време на Втората световна война, отново е преживявала окупацията през 2022 година, споделя тя пред Financial Times.

"Страхувах се две години“, признава тя.

Вероника все още мисли за своя дом, изгубен във войната и за човешките жертви:

"Така че ако просто кажем "Добре, сега ще спрем“, защо хората загинаха? Не искам повече хора да умират. Но също така искам справедливост.“

Мирни преговори

От встъпването си в длъжност през януари Тръмп възнамеряваше бързо да прекрати войната в Украйна, но това не се случи. 

Неговите неотдавнашни коментари за Путин отразяват нарастващото му разочарование от липсата на напредък по прекратяването на огъня.

 "Ако Руската федерация и аз не можем да сключим споразумение за спиране на кръвопролитията в Украйна и ако смятам, че това е по вина на Русия... ще наложа вторични мита върху петрола, върху целия идващ петрол от Руската федерация", обяви той преди дни.

Тръмп подчерта, че е много ядосан, след като руският президент разкритикува авторитета на украинския президент Володимир Зеленски. По-късно Тръмп повтори, че е разочарован от Путин, но добави: "Мисля, че напредваме, стъпка по стъпка".