Руската федерация успя да засили чувствително позициите си в Централна Африка и – фокусирайки се върху широк регион, обхващащ редица държави от Мали до Судан, Москва се опитва да създаде "втори фронт“ в противопоставянето си срещу Запада, пише британският вестник The Financial Times в обширна статия, базирана на интервюта с експерти.

Настоятелят на православната катедрала "Свети Андрей“ в Банги, столицата на Централноафриканската република, монсеньор Режи Сен-Клер Воемава, се премести от Константинополската патриаршия в Московската. Русия финансира реставрацията на стенописите и новата фасада на поверената му порутената църква и плати престоя му в Москва миналата година за три месеца. Русия също така дари 6000 долара за изграждането на училище, в което 60 деца, останали сираци по време на гражданската война в страната, получават основни уроци по руски език. Руското участие в живота на храма е нещо повече от обикновено упражнение по култура: то е част от нарастващото влияние, което Москва упражнява в момента върху политическия и икономическия живот на Централноафриканската република, една от най-бедните и слаби държави в света. Отношенията с тази държава са най-яркият пример за това колко ефективно Москва действа в Африка, използвайки евтина, но ефективна стратегия, която съчетава пропаганда, продажба на оръжие, минно дело и наемници.

Присъствието на Русия в страната включва разполагането на около 1500 маскирани паравоенни от вече добре известната ЧВК "Вагнер“, операции за добив на злато и диаманти и дори малка дестилерия, която произвежда водка Wa Na Wa със слогана: "Произведено в ЦАР по руска технология“. Един високопоставен западен дипломат в ЦАР описва страната като "блюдото на Петри“ за африканските амбиции на Москва. "Води се хибридна война“, казва дипломатът. "И ние живеем в нея. В Европа войната на Владимир Путин в Украйна се превърна в скъпа катастрофа за руската държава. Слабостите на нейната армия бяха разкрити, десетки хиляди войници са убити. Санкциите отрязаха руската икономика от много международни пазари и технологии. Но в Африка Русия прави наистина драматична офанзива. Дори през последната година след влизането на руските войски в Украйна, Москва постигна нови успехи на африканския континент“.

Чрез хаотична смесица от борба с джихадисткия терор, подклаждане на антифренските настроения и поредица от държавни преврати, Москва успя да предизвика западното влияние и да създаде това, което старшият съветник на Еманюел Макрон нарича "втори фронт“ в Африка. "Става въпрос за отслабване на Европа и отваряне на фронт, където Европа и Франция се смятат за слаби“, казва той. Самуел Рамани от мозъчния тръст Rusi и автор на бъдеща книга за Русия в Африка твърди, че Москва е съсредоточила вниманието си върху група държави, простиращи се от Мали до Судан. "Те смятат, че могат да създадат "пояс за преврат“, за да откраднат влияние и да прогонят Запада“, твърди експертът. Рамани е уверен, че Москва е използвала "скрит набор от инструменти за проектиране на сила“, за да извърши "хибридни интервенции“ в процес, който той описва като кулминацията на дълга игра, чиито корени са в съветската епоха, която обаче се ускори, след като Путин бе преизбран за президент на Русия през 2012 г.

Тези инструменти, според Рамани, комбинират "операции за борба с бунтовниците, продажба на оръжие, насърчаване на автокрацията и прилагане на мека сила“. Използвайки ги, заключава той, Русия се е превърнала във "велика сила в континентален мащаб“. Успехите на Русия, съсредоточени във френскоговорящата Африка, са постигнати главно чрез изтласкването на Франция от региона. Антифренските настроения достигнаха точка на кипене в няколко бивши френски колонии, където военната намеса на Париж имаше негативни последици, а френските дипломати и бизнесмени бяха обвинени в "неоколониална намеса“. Руските пропагандисти се доказаха като експерти в превръщането на антифренските настроения поне в подобие на "промосковски възход“ в общественото мнение. Силви Байпо-Темон, дипломираният във Франция външен министър на ЦАР, вижда връзка между провалите на Франция и успехите на Русия. Тя обвинява Франция, че не е успяла да умиротвори страната в хода на предишната й военна интервенция, операция "Сангарис“, която приключи внезапно през 2016 г.

"Но Русия любезно предложи да ни предостави оръжие“, казва тя за последвалите преговори с Москва. Последният контингент френски войници напусна страната миналия месец: "Природата не търпи вакуум - и Русия дойде тук“.

Путин направи публични своите амбиции за Африка за първи път през октомври 2019 г., когато покани 43 африкански държавни глави на първата среща на върха Русия-Африка в Сочи. Оттогава редица страни, от Централноафриканската република до Мали и от Буркина Фасо до Судан, се доближиха до орбитата на Москва. "Русия свърши впечатляваща работа в Африка“, казва Питър Фам, бивш специален пратеник на САЩ за Сахел в администрацията на Тръмп и настоящ член на Атлантическия съвет. "Техният дипломатически подход към региона е да бъдат много прагматични за това къде могат да изритат Запада за много малко пари“.

Москва постигна особено силен напредък в Сахел, политически нестабилна ивица полупустиня, която се простира на юг от Сахара. Превратите в няколко страни, борещи се с джихадистки бунтове, доведоха до военни правителства, враждебни към Франция и открито симпатизиращи на Москва. А най-зашеметяващият успех на Русия бе постигнат в Мали.

Успехът на Русия в Африка смая Запада, който беше по-фокусиран върху нахлуването в китайския регион. Още през 2021 г. Тибор Наги, бивш помощник-държавен секретар на САЩ по африканските въпроси, предупреди, че Вашингтон "гледа на Китай като на немски дог, а на Русия като на малко чихуахуа“ на континента. И все пак, докато търговията между Русия и Африка през 2021 г. е била само 15,6 милиарда долара, според МВФ – малка част от 254-те милиарда долара между Китай и Африка през същата година – Москва има огромно влияние в Черния континент. Стратегията на Русия бе подкрепена от по-широката пропагандна програма на Путин, представяща Русия като опора срещу западния авантюризъм, проявяващ се в страни като Ирак и Либия. В последния случай, подкрепеното от Запада сваляне на Муамар Кадафи през 2011 г. предизвика поток от оръжия и бойци в Северна Африка, които дестабилизират региона на Сахел и до днес. "Антиколониалното“ послание на Путин, формулирано в септемврийската му реч по повод анексирането на украински територии, колкото и да е странно, намери положителен отговор в африканските страни, където подозренията към бившите колониални сили са дълбоки и където носталгията по СССР все още съществува. През март 25 африкански страни или се въздържаха, или просто се въздържаха от гласуване на резолюция на ООН, осъждаща действията на Русия в Украйна.