Украйна и нейните западни съюзници обсъждат възможен компромис, според който Киев би могъл да получи членство в НАТО в замяна на дипломатическо решение на въпроса за завзетити от Русия територии в бъдеще, пише Financial times.

В статията се посочва, че новата стратегия, която президентът Володимир Зеленски представи на лидерите на САЩ миналата седмица, е да поиска от съюзниците си да засилят позициите й във военно и дипломатическо отношение, за да принудят Русия да седне на масата за преговори.

Западните дипломати и все по-голям брой украински официални лица са склонни да вярват, че значими гаранции за сигурност могат да бъдат в основата на преговорно споразумение, при което Русия запазва де факто, но не и де юре, контрола върху цялата или част от украинската територия.

Нито Киев, нито неговите поддръжници предлагат да се признае суверенитетът на Русия върху една пета от украинската територия, която тя контролира от 2014 г. насам.

Признаването на този факт би насърчило по-нататъшната руска агресия и сериозно би подкопало международния правен ред. Вместо това се предполага, че има мълчаливо съгласие тези земи да бъдат върнати по дипломатически път в бъдеще. Дори това обаче е чувствителен въпрос за украинците, особено когато се представя като основа на компромис с Москва.

Това, което се обсъжда по-открито, е характерът и сроковете на гаранциите за сигурност, които Украйна трябва да получи, за да подкрепи едно споразумение. Във Вашингтон Зеленски потвърди позицията си за ускорено членство в НАТО.

САЩ се страхуват да приемат Украйна под чадъра на член 5 от Договора за НАТО, докато войната не приключи. Някои от съюзниците на Украйна обаче предполагат, че подобна възможност все още може да бъде реална.

Йенс Столтенберг, който тази седмица се оттегли от поста генерален секретар на НАТО, припомни, че гаранциите за сигурност, които САЩ предоставят на Япония, не се разпростират върху Курилските острови, четири от които Япония смята за свои, но които се контролират от Русия, откакто Съветският съюз ги завзема през 1945 г.

Той посочи и примера на Германия, която се присъединява към НАТО през 1955 г., въпреки че страната е разделена. Само Западна Германия е под закрилата на НАТО.

Изданието съобщава, че западногерманският модел за Украйна се обсъжда във външнополитическите кръгове повече от 18 месеца. Сега идеята набира скорост и в официалните кръгове.

Повечето поддръжници признават, че идеята няма да се хареса на Москва, а скептиците се опасяват, че тя може да провокира ескалация. Членството в НАТО би гарантирало суверенитета на Украйна и би ѝ позволило да продължи западната си ориентация - цели, които руският президент Владимир Путин е решен да унищожи.

Американският историк Мери Сарот, която пише за Foreign Affairs, излага убедителни аргументи, че условията за членство в НАТО могат да бъдат съобразени с индивидуалните обстоятелства. Например, когато Норвегия стана член-основател на Алианса, тя се ангажира да не разполага бази на НАТО на своя територия, допълва Украинская правда.

Стратегията на Западна Германия е да даде ясно да се разбере, че нейните граници са временни. Тя е трябвало да търпи разделението за неопределено време, но не и да го приеме и да откаже да използва сила, за да си върне Източна Германия.

Сарот твърди, че Украйна трябва да определи военнозащитна граница, да се съгласи да не разполага войски (вероятно партньорски войски - бел. ред.) или ядрени оръжия на своя територия за постоянно, освен ако няма заплаха от нападение, и да откаже да използва сила отвъд тази граница, освен при самозащита.

Членството в НАТО при тези условия ще бъде представено на Москва като свършен факт, отбелязва Сарот.