Енергийната криза ще доведе до допълнителен спад в икономиката на страните от еврозоната и през следващата година, съобщава британският вестник The Financial Times, позовавайки се на прогнозите на експерти.

Според икономисти високата инфлация и недостигът на енергийни ресурси ще провокират по-нататъшно намаляване на производството и влошаване на ситуацията на пазара на труда. Така икономиката на еврозоната ще се свие с 0,01% през следващата година, докато Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ) прогнозираха растеж съответно с 0,3% и 0,5%. Експерти алармират, цените ще се повишат средно с повече от 6% през следващата година и с почти 2,7% през 2024 г., докато нивото на безработица ще нарасне от 6,5% до 7,1% до края на 2023 г.

Анализаторите смятат, че европейските страни са успели да намалят зависимостта си от вноса на руски природен газ, по-специално чрез увеличаване на доставките на синьо гориво от Норвегия, САЩ и Близкия изток. Те обаче предупреждават, че без руски газ ще бъде много по-трудно да се запълнят хранилищата преди следващата зима. Въпросът "за доставките на енергийни ресурси за този период все още е открит", казва Силвен Бройър, главен икономист на международната рейтингова агенция S&P Global Ratings. "Пазарите на газ в Европа остават ключова рискова зона. Допълнителни прекъсвания на доставките или особено студена зима може да доведат до ново покачване на цените“, цитира изданието думите на Киара Зангарелли, икономист в Morgan Stanley.

Така 90% от 37 анкетирани от вестника икономисти смятат, че еврозоната вече е в рецесия и също така прогнозират намаляване на БВП през следващата година. Според преподавателя по икономика в Международния свободен университет по социални науки "Гуидо Карли“ Марчело Месори, по-нататъшното повишаване на лихвените проценти на ЕЦБ за противодействие на "прекомерната инфлация“, причинена от шока в енергийните доставки, "ще доведе до сериозна рецесия в еврозоната“.

Инфлацията в еврозоната достигна 10,6% в периода между януари и октомври, пет пъти над целта от 2%. На 15 декември ЕЦБ повиши основния лихвен процент за четвърти пореден път - с 50 базисни пункта, до 2,5%.

Енергийната криза в Европейския съюз се влоши в началото на юли с първите прекъсвания на доставките на газ от Русия за редица страни от Общността, включително заради проблеми с поддръжката на турбините за газопровода "Северен поток". След това Европейската комисия призова страните от ЕС да се подготвят за пълно спиране на доставките на газ от Русия и да приведат в действие план за доброволно намаляване на потреблението на гориво от всички държави от Общността с 15% за периода от 1 август 2022 г. до 31 март 2023 г.