Предложението за вливане на 150 млрд. евро в отбранителната индустрия на ЕС се превърна в нов препъни камък в дългогодишния спор между Франция и Германия относно програмата за превъоръжаване на континента и дали тя трябва да включва страни извън ЕС, пише Financial Times.

Миналата седмица Европейската комисия предложи нов инструмент за кредитиране на държавите членки чрез бюджета на ЕС за закупуване на оръжия, като размерът на програмата - до 150 млрд. евро.

Макар че идеята получи единодушна политическа подкрепа, подробностите по нея все още се доуточняват. Освен това се водят интензивни дебати по въпроса дали парите могат да бъдат изразходвани за оръжия, произведени извън ЕС.

На срещата на върха на ЕС в четвъртък няколко лидери, включително германският канцлер Олаф Шолц, заявиха, че инициативата трябва да бъде отворена за съмишленици извън ЕС.

"За нас е много важно проектите, които могат да бъдат подкрепени, да бъдат отворени за... държави, които не са част от Европейския съюз, но работят в тясно сътрудничество, като например Обединеното кралство, Норвегия, Швейцария или Турция“, заяви Шолц.

Но френският президент Еманюел Макрон, който отдавна подкрепя увеличаването на европейската автономия и стимулирането на вътрешното промишлено производство, заяви, че "разходите не трябва да се насочват към нов готов модел, който отново ще бъде от страни извън ЕС“.

За да се преодолеят пропуските в критичните способности на Европа - включително въздушна отбрана, удари на далечни разстояния, разузнаване и насочване - "методът е да се определят най-добрите предприятия и фирми, които имаме“, допълни Макрон.

Той заяви също така, че от всяка държава - членка на ЕС, ще бъде поискано да "прегледа поръчките, за да се види дали европейските поръчки могат да бъдат приоритизирани“.

Дипломатите от Брюксел се опасяват, че инициативата на стойност 150 млрд. евро ще бъде провалена от същите аргументи, които забавиха повече от година постигането на споразумение по Европейската програма за отбранителна индустрия - фонд с 1,5 млрд. евро, който отпуска безвъзмездни средства за отбрана.

Усилията за нейното прилагане забуксуваха тази зима, след като Париж поиска ограничаване на дела, който може да бъде изразходван за компоненти от страни извън ЕС, и забрана за продукти със защита на интелектуалната собственост от трети държави.

Висшите служители на Европейската комисия, натоварени със задачата да подготвят подробно предложение през следващите 10 дни, са помолени да работят в тясно сътрудничество с Париж, Берлин и други столици, за да се уверят, че инициативата няма да бъде блокирана, когато бъде представена на държавите-членки за одобрение.

Председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен заяви, че заемите, които ще бъдат насочени към седем ключови цели, включително противовъздушна и противоракетна отбрана, артилерия и безпилотни летателни апарати, ще "помогнат на държавите членки да обединят търсенето и да купуват заедно“ и ще осигурят "незабавно военно оборудване за Украйна“.