Сигурността в държавите на първа линия на НАТО сега се определя от войната в Украйна. В региона нарастват опасенията, че руският президент Владимир Путин може да изпробва решимостта на НАТО с провокации или дори директни атаки срещу балтийските страни, пише Financial Times.

"Последните месеци донесоха вълна от предупреждения за възможна руска атака срещу НАТО през следващото десетилетие. Поразителното е, че не само Вилнюс, Рига и Талин разпространиха тревога, но и министри в Стокхолм, Берлин и Лондон, като всички намекнаха възможна конфронтация в рамките на следващите две до осем години. "Регионалните лидери виждат трите балтийски страни - с тяхната малка територия и тесни сухопътни връзки с останалата част от НАТО - като място, където един смел Путин може да се опита да изпробва единството на Алианса и да реши проблема чрез дестабилизиращи провокации или дори директна военна атака", се казва в статията.

Тези притеснения се засилват от перспективата Доналд Тръмп да се върне в Белия дом след президентските избори в САЩ. Русия може да използва президентството на Тръмп, за да покаже, че НАТО е напълно разделена и мястото за това са балтийските държави, казва Янис Казоцин, бивш съветник по националната сигурност на Латвия и бивш ръководител на Латвийската служба за външно разузнаване.

Казоцин вижда два възможни сценарии за развитие на събитията в близко бъдеще. Първият е, ако Русия постигне успех в Украйна и се опита да използва отслабения Запад. "Начинът да направим това е бърз coup de main [внезапна атака] в балтийските страни и достоверна ядрена заплаха след това“, казва той.

Вторият сценарий: ако Украйна и западното единство издържат, тогава Русия може да се опита да отклони вниманието към провокации, с десетки възможности за хибридни атаки от саботаж и убийство до агитиране на местното рускоезично население.

В същото време балтийските страни сега имат по-голяма сигурност, отколкото са имали от векове, благодарение на членството си в НАТО.

"Само преди няколко години планът на НАТО да защити трите балтийски страни беше да позволи на Русия първо да ги окупира и след това да отблъсне военните й с голяма сила в рамките на няколко месеца. Днес стратегията е да се защити територията на НАТО от земята и да не се позволи на руските завоеватели да разрушават градове, както направиха в Украйна. Това ще направи руска атака непосилна трудна и скъпа“, пише FT.

От друга страна, отбелязва Томас Джермалавичюс, изследовател в Международния център за отбрана и сигурност мозъчен тръст в Талин, балтийският регион сега се чувства особено уязвим.

Той отбелязва, че двете предпоставки на балтийската политика за сигурност след обявяването на независимостта - никога повече да не бъдат окупирани и никога повече да не се бият сами - са под остър натиск. Първо, мащабът на руската офанзива в Украйна показва, че съюзническите сили, разположени в региона, не са достатъчни, за да сдържат Москва, а Западът е твърде бавен, за да отговори на агресията. Второ, войната в Украйна привлече вниманието към продължаващите разногласия между държавите на първа линия и членовете на НАТО по-на запад относно истинското естество на руската заплаха.

"След като Алиансът и съюзниците се обединят– а те са в много отношения в този процес – мисля, че ще излезем от този прозорец с по-малко усилия“, казва Ермалавичюс.