В настоящата ситуация на фронта привържениците на Киев търсят начини да подкрепят украинската армия. На фона на недостиг на обучен персонал и артилерия те насочиха вниманието си към безпилотните летателни апарати и изкуствения интелект. Но западните поддръжници на Украйна трябва да разберат, че дроновете не могат да заменят боеспособната армия, коментират в редакцията на американското издание Foreign Policy.

Надценяването на ролята, която тези технологии могат да изиграят на фронта, е изпълнено с със задълбочаването на безизходицата, от която Украйна трябва да излезе. Фокусът върху въздушното разузнаване на бойното поле, автоматизираното задаване на цели и върху БпЛА както от руснаците, така и от украинците не е изненадващо, тъй като страните нямат други възможности за работа на фронта на този етап. В същото време една ориентирана към технологиите стратегия изглежда е изиграла основна роля в превръщането на това, което Кремъл прогнозираше да бъде тридневен конфликт, във война на изтощение, която вече продължава две години.

Най-привлекателните качества на технологиите за военните са спасяването на животи и намаляването на разходите за провеждане на определени операции, но те просто не могат да заменят видовете традиционни способности, които характеризират войната през XX век.

От 2008 година насам руският президент Владимир Путин реорганизира армията си, разчитайки на технологиите и дори има известни успехи, и точно поради тази причина в началото на войната прогнозите за съдбата на Украйна в началото на войната бяха много песимистични.

В същото време се посочва, че западните анализатори са обърнали твърде много внимание на каталогизирането на руските устройства и киберактиви и не са взели предвид контекста, планирането и качеството на използваните сили. Освен това както Москва, така и западните наблюдатели не успяха да обмислят как точно напредналата технология може да помогне при завземането или задържането на територия. Военните доктрини на Москва свързват технологията и психологията заедно с цели, които често граничат с псевдонаучен контрол над съзнанието, коментират от редакцията.

Например, съветската теория за "рефлексивния контрол“ бе насочена към склоняване на врага към саморазрушително поведение чрез "информационни пакети“ в различни медии. Психологическите фактори постепенно изместиха войските и военната техника от центъра на руските военни теории. Нещо повече, те постепенно промениха крайната си цел; дигиталната ера доведе до продължаваща битка за възприемането на цели общества.

В Украйна това накара Москва да съсредоточи много от своите високотехнологични способности, особено кибероперации, по-малко върху победата над украинската армия и повече върху "тормоза“ на цивилното население. Очаквано тази стратегия не донесе голям териториален успех през последната година.

Колкото и скъпи и разрушителни да са се оказали кибератаките, като част от по-широк проект за подчиняване на своя съсед - политически и географски, т.нар. информационна война на Москва се провали.

Киев от своя страна възприе няколко нови технологични подхода за отблъскване на руските сили от началото на 2022 година. Украйна демократизира събирането на разузнавателна информация, давайки на хората си възможността да проследяват и докладват за движенията на руските войски, както и събирайки данни от оборудване до ракети. Страната набира доброволци, работещи в киберпространството, за да атакуват руски организации. Украйна използва налично в търговската мрежа комуникационно оборудване и софтуер, за да направи огромния си арсенал от автономни превозни средства и дронове все по-смъртоносен във въздуха и морето.

Тъй като и двете страни сега се опитват да придобият и произвеждат по-евтини дронове, като същевременно се стремят да подобрят собствените си възможности за електронно заглушаване, непосредственото бъдеще на технологията в тази война може да се характеризира като иновация в услуга на изтощението. Но ако едната страна в тази война имаше способността да постигне истински успех на бойното поле от сигурно място, чрез високотехнологични способности и събиране на разузнавателна информация, конвенционалните контраофанзиви биха били ненужни.

По този начин навлизането на нови технологии във войната може да осигури на всяка страна по-голямо разстояние и по-добро разбиране на движенията на вражеските войски, но е малко вероятно да помогне за тяхното изместване.

Въпреки това, ако крайната цел на Украйна е да прогони руските сили, тогава нарастващата надпревара във въоръжаването между украинските дронове и руските възможности за радоелектронна война не трябва да се отделя от изискванията за комбинирани оръжия. Те не са заместител на набирането, обучението и оборудването на способна сила в дългосрочен план. За да постигнат това, Киев и неговите западни поддръжници ще трябва да вземат трудни решения и никой от тях не трябва да има илюзии относно технологическата панацея.

Никаква технологична сложност не може да замени оръжията, оборудването и обучението, които могат да бъдат осигурени единствено от САЩ и няколко съюзници, както и персонала, който Киев трябва да наеме и мобилизира.