FP: Членството на Украйна в ЕС вещае катастрофа за Източна Европа
©
"Фокус“ представя превод на статията, публикувана под заглавие "ЕС не е готов за присъединяването на Украйна“, без съкращения и с уточнението, че тя отразява единствено гледната точка на авторите й - Илке Тойгюр, старши сътрудник в Центъра за стратегически и международни изследвания, и Макс Бергман, директор на Центъра за евроатлантически и северноевропейски изследвания към същата организация.
Украйна е в чакалнята за присъединяване както към НАТО, така и към Европейския съюз. На срещата във Вилнюс миналата седмица лидерите на Алианса разочароваха Киев с неясно съобщение за бъдеща покана за присъединяване към военния блок на Запада, когато "условията бъдат изпълнени“.
Но поне НАТО е честен относно пречките, които Украйна трябва да преодолее, за да се присъедини към съюзниците. Това рязко контрастира с позицията на ЕС и изявленията на неговите лидери относно членството на Украйна. Ако смятате, че пътят на Украйна към НАТО е труден, тогава изчакайте – борбата ще стане по-трудна, когато страната се заеме сериозно с въпроса за присъединяването си към Общността.
Брюксел, с грандиозната си реторика за бъдещето на Украйна в ЕС, говори така, сякаш влизането на Киев в Блока е свършена работа. Когато украинският президент Володимир Зеленски посети Брюксел през февруари, лидерите на ЕС се сблъскаха с лакти, за да се снимат с военновременния лидер. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел поздрави Зеленски с туит: "Добре дошъл у дома, добре дошъл в ЕС“.
Когато се обсъжда подробно членството в ЕС с Украйна, фокусът е върху това какво трябва да направи страната, за да се присъедини. Дълбоко обединени от конфликта, украинците правят всичко възможно, за да изпълнят своята част от сделката, приемайки нови закони и прилагайки правилата, необходими за присъединяване към ЕС. Те отбелязват дългия списък от дела, необходими за присъединяване към ЕС, от реформа на съдебната система до изготвяне на нов медиен закон и борба с корупцията.
Украйна, заедно с Молдова, получиха статут на кандидатки за членство в ЕС през юни 2022 г., като значително съкратиха трудния и объркващ процес, който отне години на други страни в списъка на чакащите. През октомври Киев ще получи първата писмена оценка на резултатите от своите усилия от Европейската комисия. За да не губят инерция, украинските официални лица настояват за официално стартиране на преговори за присъединяване към ЕС до края на тази година, вероятно на заседанието на Европейския съвет, насрочено за декември.
Но докато Украйна работи с ускорени темпове за присъединяване към ЕС, Брюксел и държавите-членки на Блока не правят достатъчно, за да се подготвят за приемането на Украйна. Следователно гръмките изказвания на лидерите на ЕС за членството на Украйна не кореспондират с техните действия. За да се приеме държава с такъв размер, с толкова голямо население, с ниски нива на доходи, с необходимост от финансиране и реконструкция след военни тедействия, е необходима основна реформа на институциите, политиките и бюджетните процеси на ЕС. Това ще доведе най-малкото до ожесточени спорове между настоящите членове на Общността относно разпределението на средствата.
Следователно, ако лидерите на ЕС бяха наистина сериозни по въпроса за присъединяването на Украйна към ЕС, усилията за реформиране на Блока трябваше вече да са започнали. Същината на проблема се крие в бюджета на ЕС, който е доминиран от два основни елемента: земеделски субсидии и проекти за развитие на бедните региони, които заедно представляват около 65% от дългосрочния бюджет на ЕС. И на двата фронта бъдещото членство на Украйна може да предизвика разгорещени дискусии. Украйна е една от най-бедните страни в Европа с доход на глава от населението в размер на едва една десета от средния за ЕС и по-малко от половината от този на най-бедната членка на ЕС - България. Освен това Украйна в момента изпитва огромни проблеми с инфраструктурата, която трябва да бъде възстановена. Към всичко това трябва да се добави, че селскостопанският сектор на Украйна е един от най-големите на континента и изведнъж ще получи право на субсидии от ЕС.
Ако бюджетът и процесът на преразпределение на средствата в ЕС останат непроменени, тогава Киев веднага ще поеме значителна част от бюджета на Общността, включително средствата, които в момента са насочени към по-незаможните членове на блока в Източна Европа и други региони. Много от държавите, които в момента получават средства от ЕС, ще се превърнат в изключителни донори само за една нощ. Ако мислите, че всичко това ще мине гладко, значи не сте добре запознати с европейската политика.
Като се има предвид текущото преразпределение на средствата в рамките на ЕС, не е изненадващо, че най-големите противоречия в подкрепа на членството на Украйна възникнаха в Източна Европа, където са концентрирани получателите на средства от Брюксел. Всъщност борбата за предоставяне на достъп на Украйна до европейските селскостопански пазари вече бе започнала много преди да започне преразпределението на европейските селскостопански субсидии. След началото на войната Брюксел подкрепи Украйна, като й позволи да доставя зърно и други селскостопански продукти на единния пазар на ЕС. По-евтините украински стоки свалят цените на селскостопанските продукти в Полша, Унгария и Словакия. Въпреки факта, че Украйна отчаяно се нуждаеше от доходи, Полша наруши правилата на ЕС и едностранно забрани вноса на украинско зърно на своя територия. Европейският съюз направи компромис, като разреши вноса на украински продукти в Общността, но при условие заобикаляне на петте източноевропейски държави, които са най-засегнати от нежелана конкуренция.
Не е изненадващо, че някои от тези източноевропейски страни, които са сред най-големите военни и дипломатически поддръжници на Украйна, също се противопоставят на всякакви сериозни усилия за реформи, които са предпоставка за присъединяването на Украйна към ЕС. Точно тези държави може да загубят значително финансиране. Освен това реформите на ЕС, предназначени да проправят пътя за присъединяването на Украйна, вероятно също ще включват опростяване на правилата за вземане на решения, което би могло да намали влиянието на отделните членове - особено на страни като Унгария и Полша, които активно използват правото си на вето, за да влияят на решенията на ЕС.
пон | вто | сря | чтв | пет | съб | нед |
---|---|---|---|---|---|---|
1 | 2 | 3 | ||||
4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 |
11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 |
18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 |
25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 |
Австрия е напът да се откаже от ветото за Шенген срещу България и...
18:46 / 21.11.2024
Австрийски евродепутат: Крайно време е ветото за България и Румън...
18:19 / 21.11.2024
Анкара с остра критика към ЕК заради европейската морска карта, о...
17:40 / 21.11.2024
Биткойнът продължава да поскъпва – стойността му надхвърли 98 000...
16:55 / 21.11.2024
МНС издаде заповеди за арест срещу Нетаняху, Галант и "вероятно л...
15:04 / 21.11.2024
Военният флот на Швеция предаде данни за повредата на кабелите в ...
13:54 / 21.11.2024
Актуални теми