Все повече българи определят дезинформацията като обществено вредна отчита националния доклад за България в последния "Стандартен Евробарометър“, съобщиха от Европейската комисия. За 73% от българите дезинформацията е проблем както в национален план, така и за демокрацията по принцип (81%). Този ръст на отрицателните нагласи към дезинформацията поставя България близо до средното равнище в ЕС. Българите и гражданите на ЕС имат доверие на медиите като цяло, но се наблюдават различия в отношението им към различни медийни канали. Българите по-често се доверяват на телевизията, интернет и социалните мрежи в сравнение с европейските си съграждани. Делът на гражданите, които се чувстват уверени, че могат да разпознават “фалшиви новини", е сходен между България и другите страни членки, но българите по-рядко споделят, че са изложени на недостоверно съдържание в медиите.

Запазва се тенденцията на ниско доверие на българите към ваксините срещу коронавирус като потенциален инструмент за справяне с пандемията от COVID-19. Докато на средноевропейско равнище едва 15% от гражданите не са получили нито една доза от ваксината срещу коронавирус, в България този дял е няколко пъти по-голям и обхваща мнозинството от респонденти (56%). Така България се нарежда на последно място в ЕС по ниво на ваксинация. Малко повече от половината от българите, поддържащи скептични нагласи към ваксинацията (26%), декларират че никога не биха се ваксинирали срещу коронавирус. Средно за ЕС същото заявяват едва 8%.

Българите продължават да имат по-високо доверие в Европейския съюз, отколкото в редица национални институции като правителство, парламент и съдебна власт. Европейската политика, насочена към справяне с пандемията, която получава най-широко одобрение в България, е подпомагането на предприятията и работниците, които пандемията е засегнала в най-висока степен. Въпреки че повечето българи остават оптимисти за бъдещето на Съюза, отчетливият спад спрямо пролетта на 2021 г. поставя България под средната тенденция в ЕС (България –55%, -9; ЕС – 62%, -4).

От друга страна очакванията за бъдещето на европейските граждани са по-положителни в България, отколкото на средноевропейско равнище.