Външните министри на ЕС по време на срещата си в Брюксел, са обсъдили начини за облекчаване на напрежението в Босна и Херцеговина (БиХ) в опит да предотвратят евентуалното разпадане на балканската страна, която преживява най-значителната политическа криза от края на войната от 1992-1995 г., информира Euronews.

Срещата в понеделник се проведе в момент, когато подписното преди 26 години мирно споразумение от Дейтън продължава да бъде поставяно под въпрос от етнонационалните лидери на страната в това, което официалните лица описаха като "критична ситуация".

"Националистическата и сепаратистката реторика се засилва в Босна и Херцеговина и застрашава стабилността и дори целостта на страната“, каза върховният представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел.

Той добави, че "министрите ще трябва да вземат решение как да спрат тази динамика в Босна и Херцеговина и да избегнат (разпадането) на страната“.

Изготвено, за да сложи край на войната през 1995 г., подпомогнатото от САЩ мирно споразумение създаде две основни административни единици в Босна – доминираната от сърбите област Република Сръбска (РС), и Федерацията на БиХ с мнозинство от бошняци и хървати.

Двата субекта споделят държавни институции – като системата за събиране на данъци, съдебната система и дори въоръжените сили – и всички действия на национално ниво изискват консенсус и от трите етнически групи.

Мирното споразумение създаде и една от най-сложните политически системи в света, с шеметен лабиринт от юрисдикции, позволяващи на трите основни етнически групи в страната да доминират във вътрешната политика и да упражняват контрол върху ключови процеси на вземане на решения.

Миналия месец САЩ въведоха нови санкции срещу лидера на босненските сърби Милорад Додик, който от години се застъпва, че Република Сръбска трябва да се отдели и обедини със съседна Сърбия.

САЩ обвиниха Додик в "корупционни дейности", които заплашват да дестабилизират региона и да подкопаят Дейтънското мирно споразумение.

Повечето страни от ЕС също искат да ударят Додик със санкции, но Унгария, Хърватия и Словения са особено против подобни мерки и вероятно ще блокират всеки опит за налагане на ограничителни мерки. Русия също по-специално обеща подкрепа за Додик и неговите сътрудници.

Австрийският външен министър Александър Шаленберг каза, че "изявленията на Додик и Република Сръбска са изключително опасни и си играят с целостта на държавата, а за нас това е забранено".

Той предупреди, че Босна и Балканите не трябва да се превръщат в "поле за играчи извън Европа".

ЕС също така настоява за изборна реформа преди изборите в Босна по-късно тази година - искане, подкрепено от босненски хърватски лидери, които твърдят, че сегашният изборен закон е в полза на бошняците и заплашват да създадат своя собствена трета единица, в случай че исканията им не бъдат изпълнени .

"Ситуацията в Босна е по-тревожна от всякога", каза Жозеп Борел на годишна конференция по сигурността в Мюнхен в неделя.

"Никога не е било лесно, но сега центробежните тенденции са наистина много тревожни“, добави той.

"Призовавам към отговорност политическите лидери на Босна и Херцеговина, за да избегнат разпадането на страната“, каза Борел.

Превод и редакция: Юлиян Марков