Специалният трибунал, който западните държави възнамеряват да създадат, за да преследват престъплението "агресия срещу Украйна", няма да съди задочно Владимир Путин, докато той остава президент на Руската федерация. Същата разпоредба ще важи и за руския министър-председател Михаил Мишустин и руския външен министър Сергей Лавров, твърдят двама европейски служители, запознати с процеса, които са разговаряли с Euronews.

Съдебното преследване на тези високопоставени служители ще бъде разрешено само ако обвиняемите присъстват физически в залата - малко вероятно, като се има предвид, че Русия не признава инвазията в Украйна за престъпна и е твърдо против сътрудничеството със Запада.

Алтернативно, задочен процес може да се проведе след като Путин напусне поста си.

Условията са изложени в проекта на споразумение, което ще осигури правното основание за създаването на специалния трибунал в рамките на Съвета на Европа - организация за защита на правата на човека със седалище в Страсбург. Организацията не е част от Европейския съюз, но блокът е тясно ангажиран в процеса.

Техническата работа приключи в края на март по време на срещата на така наречената "основна група“ в Страсбург, която изготви три отделни проектодокумента: двустранно споразумение между Украйна и Съвета на Европа, статут на специалния трибунал и споразумение, в което подробно се описва управлението на специалния трибунал.

Подписването е предвидено да се състои в Киев на 9 май, което съвпада с Деня на Европа, въпреки че точният график ще зависи от политическото одобрение.

Ограниченията на задочния процес се разглеждат като "компромис“ между страните, е посочил служител на ЕС. След месеци на обсъждания разпоредбата вече е "сключена сделка“, като на практика няма шанс да бъде изменена преди представянето.

"В края на краищата става въпрос за политика и преговори“, е заявил служителят.

След като Киев подпише споразумението, текстът ще бъде подложен на гласуване в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, която събира представителите на 46-те държави, членуващи в организацията. Русия беше изключена малко след като започна войната.

За ратифициране на споразумението ще е необходимо мнозинство от две трети, което е почти гарантирано благодарение на широката подкрепа за инициативата сред държавите членки.

Някои страни, които са поддържали приятелски позиции към Русия, като Унгария и Сърбия, може да се въздържат или да гласуват против, въпреки че няма да се прилага индивидуално вето.

Очаква се към инициативата да се присъединят демократични държави извън континента, като Канада, Австралия, Нова Зеландия и Япония, което ще разшири нейната легитимност.

Малко вероятно е САЩ, които започнаха сближаване с Русия, да участват в инициативата. При управлението на Джо Байдън страната беше подкрепила търсенето на справедливост в Украйна, но след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп ориентацията се промени.

САЩ не участваха в заседанието на основната група в края на март. Не е ясно как стремежът на Тръмп към мирно споразумение може да повлияе на съдебните процедури.

"Над 38 държави са изразили политическа подкрепа за създаването на трибунала, както и Европейският съюз“, заявява пред Euronews говорител на Съвета на Европа.

След като споразуменията бъдат ратифицирани, се очаква трибуналът да бъде базиран в Хага, заявиха представителите - град с дългогодишни традиции в международното право, в който вече се помещават Международният съд (МС) и Международният наказателен съд (МНС).

Отделно от това МНС издаде заповед за арест срещу Путин и един от неговите заместници за незаконно прехвърляне на украински деца в Русия.

Търсене на справедливост

Идеята за създаване на ad hoc трибунал за престъплението "агресия" беше подкрепена от президента Володимир Зеленски, за да се осигури отговорност за пълномащабната инвазия, предприета от Путин преди повече от три години.

За разлика от военните престъпления, престъпленията срещу човечеството и геноцида, които се прилагат спрямо лицата, извършили зверствата, като военни офицери и наемници, престъплението агресия е лидерско престъпление, насочено срещу лицето, което в крайна сметка отговаря за контрола над Русия.

"Агресията" може да се състои в нахлуване, окупация, анексиране, блокада на пристанища или всяко друго нападение, включващо използването на оръжие от една държава срещу друга.

Според Международния наказателен съд престъплението "агресия" е свързано с "планирането, подготовката, инициирането или изпълнението от лице, което е в позиция да упражнява ефективен контрол или да ръководи политическите или военните действия на дадена държава, на акт на агресия, който по своя характер, тежест и мащаб представлява явно нарушение" на Устава на ООН.

Това превръща Путин в най-вероятния обвиняем в бъдещ процес.

Въпреки че МНС установи юрисдикция върху престъпленията агресия съгласно т.нар. поправки от Кампала, тя се отнася само за държави и граждани на държави, които са страни по Римския статут. Русия, както и САЩ и Китай, не са подписали споразумението.

Ето защо западните съюзници проучиха възможността за създаване на ad hoc трибунал, който да бъде оправомощен да преследва конкретния случай на руската война срещу Украйна.

"Без престъплението агресия нямаше да има и военни престъпления", заяви върховният представител Кая Калас в началото на февруари.

"Затова е изключително важно да има отговорност и за престъплението агресия. Никой от Русия и никой от руското ръководство не е недосегаем".

"Също така е много важно да се изпрати сигнал, че ненаказаните престъпления само насърчават по-нататъшната агресия“, добави тя, като подчерта, че трибуналът трябва да бъде създаден "преди войната да е приключила".