Група евродепутати изготвиха проект за реформа на ЕС, а сред предложенията са нова програма на ЕС за подпомагане на домакинствата и предприятията, изправени пред нарастващите цени на енергията и храните, както и европейска армия от 5000 души, информира Euractiv.

Манифестът "Федерална Европа: суверенна, социална и екологична" е изготвен от групата "Спинели", която обединява влиятелни депутати федералисти в Европейския парламент.

Проектът призовава за разширяване на компетенциите на ЕС в областта на здравеопазването и данъчната политика, както и за конституционни промени, които да направят Европейския стълб на социалните права правно обвързващ.

В него се призовава също така Пактът за стабилност и растеж, който определя лимитите за държавните дългове и бюджетните дефицити, да бъде преразгледан, за да се позволи изключването от изчисленията на инвестициите, свързани с опазването на климата и околната среда.

Същевременно изискването решенията да се вземат с единодушие следва да се замени с гласуване с мнозинство в редица съществуващи области на политиката.

"Голяма възможност възникна със стартирането на Здравния съюз, включително общото придобиване на ваксини и зараждащия се финансов и фискален съюз", се посочва в проекта.

В него се предлага с нов Европейски план за подпомагане и устойчивост да се финансират "компенсаторни трансфери" за домакинствата и малките предприятия на фона на повишаването на цените на енергията и храните, а Планът на ЕС за възстановяване, с който беше създадена програма за финансова подкрепа на страните членки за възстановяване на икономиките след пандемията в размер на 750 млрд. евро, да стане постоянен.

В него се призовава също така за значително засилване на присъствието на ЕС в областта на отбраната и сигурността, включително за създаване на сили за бързо реагиране с численост 5 000 души и на военен щаб на ЕС. В него се добавя също, че "войната в Украйна трябва да даде на Европа съюз по миграцията, основан на солидарност и задължително споделяне на отговорността".

"Настоящата ситуация показва, че първоначалните цели на федерализма са все още актуални", заяви пред EURACTIV Даниел Фройнд, евродепутат от Зелените и председател на групата "Спинели".

"Нуждаем се от силна Европа, за да решим големите проблеми на нашето време: климата, сигурността, защитата на демокрацията и нашите ценности. Европейският парламент е съгласен, гражданите са съгласни и гражданското общество е съгласно. Правителствата трябва да постигнат резултати", добави той.

Договорите: преди и сега

Групата "Спинели" е един от основните двигатели на европейската интеграция още от 40-те години на миналия век, когато Алтиеро Спинели и Ернесто Роси написват т.нар. манифест "Вентотене" по време на престоя си в затвора на фашисткия режим в Италия по време на Втората световна война.

Един от основоположниците на интеграцията на ЕС, Спинели по-късно става член на ЕП и европейски комисар, като изготвя проект на договор, който в крайна сметка води до Договора от Маастрихт и създаването на единния пазар на ЕС.

След ратифицирането на Лисабонския договор, който се появи като наследник на провалилия се Конституционен договор и влезе в сила през 2009 г., няма голямо желание за преразглеждането им.

Въпреки това пандемията COVID-19 и нахлуването на Русия в Украйна дадоха нов тласък.

Въпросът за отпадане на правото на вето в областта на външната политика, отбраната и сигурността на ЕС възникна след трудностите при постигането на съгласие относно санкциите срещу Русия и военната подкрепа за Украйна след инвазията.

Повечето правителства на ЕС, включително Германия, Франция и Италия, заявиха, че подкрепят промяната на договора. Въпреки това значително блокиращо малцинство, съставено предимно от по-малки държави от Северна Европа и Прибалтика, заяви в съвместно писмо, че "не подкрепя необмислени и преждевременни опити за започване на процес към промяна на договора".

В понеделник германският канцлер Олаф Шолц заяви в реч, че "дори европейските договори не са издялани от камък", като посочи необходимостта от разширяване на ЕС с включването на държави от Западните Балкани и Украйна, както и отпадането на гласуването с единодушие в области като външната политика и правата на човека.

"Обществеността иска ЕС, който дава резултати", каза Шолц.