Турция има "специални“ и нарастващи отношения с руския президент Владимир Путин въпреки силния натиск върху Анкара да помогне за укрепване на западните санкции срещу Москва, е заявил турският президент Реджеп Тайип Ердоган в ексклузивно интервю за CNN преди балотажа на президентските избори следващата седмица.

"Фокус“ представя превод на материала без редакторска намеса и съкращения, и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на автора му.

"Не сме в момент, в който бихме наложили санкции на Русия, както направи Западът. Ние не сме обвързани от санкциите на Запада“, посчва Ердоган пред Беки Андерсън от CNN. Ние сме силна държава и имаме положителни отношения с Русия.

"Русия и Турция се нуждаят една от друга във всяка възможна област“, ​​добави той.

Ердоган е очевидният фаворит в турската президентска надпревара, която е насочена към балотажа на 28 май. Той и неговият основен опонент Кемал Кълъчдароглу се разминават по редица външнополитически въпроси, включително дипломацията със Запада и Русия.

Кълъчдароглу обеща да поправи годините на обтегната дипломация със Запада.

Той също така заяви, че няма да се стреми да подражава на ръководените от личността на Ердоган отношения с Путин и вместо това ще "прекалибрира" отношенията на Анкара с Москва, за да бъдат те "държавни“.

Но в дните преди първия тур на президентската надпревара на 14 май, Кълъчдароглу изостри тона си към Кремъл, обвинявайки го в намеса в изборите в Турция и заплашвайки да скъса отношенията между двете страни.

"Скъпи руски приятели, вие стоите зад монтажите, конспирациите, дълбокото фалшиво съдържание и записите, които бяха разкрити в тази страна вчера“, написа той в Twitter.

"Ако искате да продължим нашето приятелство след 15 май, махнете ръцете си от турската държава“, поясни Кълъчдароглу.

В противовес на това, Ердоган удвои отношенията си с Путин и смята, че Западът трябва да последва примера му. "Западът няма много балансиран подход“, заявява той пред CNN. "Имате нужда от балансиран подход към страна като Русия, което би било много по-щастлив подход.“

Той обвини опонента си, че иска да "откъсне“ Турция от Русия.

Откакто Русия започна инвазията си в Украйна през февруари 2022 г., турският президент се очерта като ключов посредник, възприемайки решаващ акт на балансиране между двете страни, широко известен като "проукраински неутралитет“.

Той помогна за постигането на ключово споразумение, известно като Инициативата за коридор за зърно в Черно море, което отключи милиони тонове пшеница, заловени от инвазията на Русия в Украйна, предотвратявайки глобална криза. Споразумението е удължено с още два месеца, един ден преди да изтече.

"Това беше възможно благодарение на нашите специални отношения с президента Путин“, заявява той пред CNN.

Руско-турската търговия достига 62 милиарда долара (111.96 милиарда лева) годишно. По-рано тази година Путин се отказа от плащанията за турски газ към Русия в ход, за който се смяташе, че ще помогне за укрепване на шансовете на Ердоган на изборите.

Ердоган също помогна за осигуряването на обмен на военнопленници между Украйна и Русия, в допълнение към приемането на някои освободени украински военнопленници в Турция и снабдяването на Киев с оръжия. Въпреки това близките му връзки с Путин изнервят западните му съюзници.

В интервюто  Ердоган се зае с друга ключова точка в напрежението между Турция и Запада: присъединяването на Швеция към НАТО. Турция, втората по големина армия на НАТО, блокира членството на Стокхолм в алианса, обвинявайки го в укриване на бойци от забранената "Кюрдска работническа партия" (ПКК).

"Докато Швеция продължава да позволява на разклоненията на терористични групи в Турция да се разхождат свободно в Швеция, по улиците на Стокхолм, не можем да гледаме благосклонно на членството на Швеция в НАТО“, заяви Ердоган.

"В момента не сме готови за Швеция“, добави той. "Защото една страна от НАТО трябва да има силна позиция, когато става дума за борба с тероризма.“

Швеция отхвърли многократните искания на Турция за екстрадиране на лица, които Анкара описва като терористи, с аргумента, че въпросът може да бъде решен само от шведски съдилища.

Ердоган също разкритикува президента на САЩ Джо Байдън, че го нарече "автократ“ в кампанията му за Белия дом през 2020 г. "Би ли диктатор някога участвал във втори тур на избори?“, попита Ердоган.

Избори с високи залози

Ердоган изрази оптимистична нотка относно продължаващата президентска надпревара. "Това е ново преживяване за турската демокрация. Вярвам, че моят народ ще се издигне за силна демокрация на изборите следващата неделя“, заявява той.

Ердоган си осигури почти пет точки преднина пред Кълъчдароглу на първия тур на изборите на 14 май. Неговата управляваща "Партия на справедливостта и развитието" също спечели комфортно парламентарно мнозинство.

Ердоган заяви пред CNN, че очаква силното представяне на неговата партия в парламентарната надпревара да повиши шансовете му на балотажа за президентските избори, аргументирайки се, че избирателите може да бъдат възпрени от перспективата да гласуват за висящ парламент. "Стабилността и увереността са много важни и хората, които търсят стабилност, ще направят това, което е необходимо на изборите“, заяви той.

Нито един от кандидатите не надмина прага от 50%, необходим за спечелване на президентската победа на първия тур.

Резултатът се противопостави на проучванията на общественото мнение, които предричаха лека преднина за Кълъчдароглу, 74-годишният бюрократ и лидер на ляво ориентираната "Републиканска народна партия".

Шест опозиционни групи сформираха безпрецедентен обединен фронт, за да се опитат да изтръгнат властта от Ердоган, който също е изправен пред затруднения от разклатената икономика и последиците от опустошителното земетресение на 6 февруари, което уби повече от 50 000 души.

Опозицията описа изборите като последен удар за турската демокрация, обвинявайки Ердоган, че е разрушил демократичните институции на страната по време на 20-годишното си управление, подкопавайки властта на съдебната власт и потискайки несъгласието.

Недоброжелателите на президента също обвиниха неговата неортодоксална икономическа политика, а именно отказа му да повиши лихвените проценти, за неограничената инфлация и рязкото падане на лирата.

В интервюто си за CNN Ердоган отрече да потиска свободите, твърдейки, че "никой не е зад решетките заради идеите си в Турция“. Според "Репортери без граници" повече от 100 журналисти, адвокати и местни политици са били арестувани в седмиците преди изборите в неделя.

Той също така защити решението си да намали лихвените проценти и заяви, че то вече е дало положителни резултати. "Имам теза, че лихвените проценти и инфлацията са в положителна корелация. Колкото по-ниски са лихвите, толкова по-ниска ще бъде инфлацията“, заяви Ердоган. "Видяхме резултати по отношение на стъпките, които предприехме.“

Шамболичният първоначален отговор на правителството на огромното земетресение, за който официални лица признаха и се извиниха, също се очакваше да подкрепи опозицията. Но на 14 май Ердоган спечели мнозинството от гласовете в опустошения югоизток на Турция.

Близо 4-милионното сирийско бежанско население в Турция също е проблем на тези избори. Кълъчдароглу обеща да депортира сирийски бежанци. Кандидатът на трето място в надпреварата, Синан Оган, е ултранационалист, който заяви, че би подкрепил кандидата с по-строга политика за бежанците.

Това изглежда е накарало Кълъчдароглу да заеме твърда позиция спрямо бежанците в предизборните си видеоклипове. Междувременно Ердоган заяви пред CNN, че няма да се подчини на желанията на Оган.

"Аз не съм човек, който обича да преговаря по такъв начин“, подчерта той, отговаряйки на спекулациите, че Оган се очертава като крал на балотажа. "Хората ще бъдат тези, които създават кралете.“

Ердоган отхвърли призивите на опозицията за цялостно депортиране на бежанци и заяви, че вместо това ще "насърчи“ около един милион бежанци да се върнат в Сирия. Той подчерта, че Турция изгражда инфраструктура и домове в контролираните от Турция части на разкъсаната от война страна, за да улесни тяхното репатриране.

"Турски неправителствени организации строят жилищни единици в Северна Сирия, за да могат бежанците тук да се върнат в родината си. Този процес вече е започнал“, поясни той пред CNN. "Насърчаваме един милион бежанци да се върнат в родината си.

Предизборните кампании около депортирането на сирийци в Турция идват като част от регионален стремеж за изтласкване на разселените сирийци обратно в обхванатата от криза страна. Йордания и Ливан, които също приемат милиони сирийски бежанци, също призоваха за масово репатриране.

То идва и като част от вълната на регионална нормализация с режима на сирийския президент Башар ал-Асад, въпреки многобройните обвинения във военни престъпления и престъпления срещу човечеството, повдигнати срещу него.

Ердоган, който подкрепи въоръжени ислямистки опозиционни групи в гражданската война в Сирия, заяви, че също така желае да обърне страницата чрез основния поддръжник на Асад, Путин.

"(Чрез) приятелството ми с президента Путин решихме, че можем да отворим врата, по-специално в нашата борба срещу тероризма в северната част на Сирия, което изисква тясно сътрудничество и солидарност“, подчерта той, имайки предвид кюрдските бойци в Североизточна Сирия.

"Ако успеем да направим това, казах, че не виждам пречка, която да остане по пътя на нашето помирение“, заяви той, като същевременно обеща да запази присъствието на Турция в Северна Сирия въпреки предварителните условия на Асад за преговори за изтегляне на Анкара от територията.

"Имаме повече от 900 километра граница и има постоянна терористична заплаха от тези граници към нашата страна“, заяви той. "Единствената причина да имаме военно присъствие на границата е да се борим срещу тероризма. Това е единствената причина."