Правителствата по света извличат поуки от първата война с висок интензитет в Европа от 1945 г. насам, преоценявайки всичко - от запасите от боеприпаси до оръжейните системи и линиите за доставки. А някои държави преразглеждат отбранителните си доктрини, които определят за какви видове войни да се подготвят, разкриват пред Bloomberg бивши и настоящи служители във военни ведомства на редица страни, включително от НАТО. Агенцията публикува обширен анализ за промените, предизвикани от войната в Украйна.

"Това е историята за края на ерата след Студената война. Тя приключи на 24 февруари 2022 г.“, казва Франсоа Хейсбург, анализатор по въпросите за отбраната и бивш съветник на правителството на Франция, описвайки прелома, настъпил три десетилетия след разпадането на СССР.

"Всички наши армии преминават през нещо, което вече е ясно за всички – че нито една армия, включително американската, не разполага със запасите, които биха й били необходими, за да се справи с голяма война с висок интензитет“, обяснява Хейсбург.

За много страни, които са по-близо до Украйна, ключовите изводи включват рязко увеличени разходи за отбрана, по-голям собствен производствен капацитет и разширени паркове от танкове, артилерия и противовъздушна отбрана.

Също толкова важно, според проучване на базирания във Великобритания Royal United Services Institute за уроците от войната в Украйна, е да се осигурят оръжия, безпилотни самолети и иновации в разузнаването в реално време. Именно те дадоха на Украйна по-голяма прецизност и това предимство помогна за изравняване на силите на бойното поле срещу много по-силния руски противник.

Същото се отнася и за скоростта, с която добрите комуникации, приложенията на бойното поле и гъвкавата командна структура понякога позволяват на силите на Украйна да се движат – наблюдение, което други военни вземат присърце, обяснява служител на НАТО, пожелал анонимност.

Равносметката -  европейските и азиатските страни започнаха активно да закупуват или произвеждат оръжия. Министрите на отбраната на страните от НАТО подписаха тази седмица нови политически насоки, призоваващи членовете да инвестират повече във въздушна отбрана, способности за дълбоки удар и по-тежки сили, като същевременно подчертаха необходимостта от по-големи инвестиции в цифрова модернизация.

Полша

Веднага след началото на войната в Украйна, съседна Полша обяви амбициозни планове за значително укрепване на армията си. Агенцията отбелязва, че планът на Варшава за военните е придобил "невиждани размери“ и вероятно реализирането му дори е отвъд възможното.

Варшава обяви, че иска да закупи 500 системи HIMARS. За сравнение Bloomberg припомня, че само с помощта на 20 такива системи Украйна успя да отслаби натиска на руските сили.

Полша също планира да придобие 700 нови самоходни артилерийски установки, което е шест пъти повече, отколкото разполагат в арсеналите на Бундесвера.  

Германия

Миналата година правителството на ФРГ реши да създаде специален фонд за отбрана в размер на 100 милиарда евро, а през следващата година е готово да увеличи бюджета за армията с 10 милиарда евро.

Отбранителният гигант Rheinmetall започна да инвестира стотици милиони евро в нови заводи и производствени линии. По-специално, в Унгария ще бъде открито ново предприятие производство на боеприпаси. Друга германска компания - Diehl Defense увеличава производството на противоракетни системи IRIS-T, които са се "доказали добре в Украйна“.

Франция

Париж също се стреми да преструктурира силите си за високоинтензивна война. Френското правителство обяви, че през 2024-2030 г. армията ще бъде подсилена и за това са отделени 400 милиарда евро.

Френската отбранителна компания Nexter също увеличава производството, след като изчисления показаха, че само за седмица руските войски в Донбас са изстреляли толкова снаряди, колкото френската армия за последните 13 години, в които обучаваше и изпращаше мисии в Афганистан, Ливан, Мали и Ирак.

Унгария

Въпреки факта, че министър-председателят на Унгария Виктор Орбан отказа да предостави оръжие на Украйна, "приятелски настроената към Москва“ Будапеща също укрепва армията.

Унгария е поръчала 45 нови танка Leopard 2, 218 бойни машини на пехотата Lynx, неопределен брой хеликоптери Airbus 225 и германски PzH 2000, както и американски радари и системи NASAMS за засилване на противовъздушната отбрана.

Ефектите от конфликта не се ограничават до съседите на Украйна или европейските страни. Китай, Индия, Тайван и САЩ следят отблизо за последствията. До такава степен, че някои американски служители говорят за третиране на европейските и азиатските театри като взаимосвързани и дори в даден момент - като едно цяло. 

Индия

Страната, която е далеч от Украйна, също е направила съответните изводи от войната. Ходът на боевете в Украйна подчерта слабостта на Индия по отношение на ракетите с голям обсег, от които тя ще се нуждае в потенциална "война без контакт" по протежение на планинската й граница с Китай, казват официални лица.

Затова правителството поръча първата партида от 120 нови местно произведени балистични ракети с малък обсег - Pralay, подобни на руските "Искандер“. Индия също е поръчала повече ПЗРК, включително американския Stinger.

Агенцията отбелязва, че най-големият извод за Индия от войната е, че на Русия вече не може да се разчита. Според Bloomberg Индия търси повече партньорства със САЩ и Франция, по-специално за покупки на оръжия. Тя също така разпредели две трети от бюджета за обществени поръчки за отбрана на местни производители.