Филмовият режисьор Емир Кустурица представи в понеделник вечерта новата си книга "Когато маршируват мътрвите души“, пише белградската "Политика“.

В книгата, есе на почти 200 страници, режисьорът пише за "мангупите" от Давос, опасностите от четвъртата индустриална революция и изкуствения интелект за Сърбия, войната в Украйна и трансхуманизма, руския владетел и сръбската сливовица, човешката душа в дигитална клетка, тайният план на САЩ, Ватикана и Германия за разпадането на Югославия.

Освен автора, за книгата говориха проф. д-р Мило Ломпар и директорът на издателството Бранимир Нешич, а модератор беше награждаваната писателка Весна Капор.

Капор се позовава на началото на книгата, където авторът пише "не се ли е превърнал светът в затвор, за който бодливата тел вече не е най-изразителният символ на несвободата?" и заяви, че в книгата Кустурица засяга и задържането на сръбския тенисист Новак Джокович в Австралия през 2021 г.

Кустурица казва, че арестът на Джокович, "първият сред свободните, бунтовник, който не иска оковите на новия свят и вярва в един по-справедлив ред“, е повторен образ на старата полицейска история от филма "Френската връзка“, в който полицаят арестува най-известните герои в града, за да сплаши останалата част от Марсилия.

Директорът на издателство Catena mund" Бранимир Нешич отбеляза, че авторът в новата книга също говори за това дали войната в Украйна е започнала през февруари 2022 г. или много по-рано? "Авторът също така ще ни попита дали всички сме тихи съучастници в трагедиите, които ни се случиха на 3 и 4 май в Белград и околностите на Младеновац“, казва Нешич.

Публицистът и университетски професор Мило Ломпар оцени, че новата книга на Кустурица може да се определи като културно-политическо есе, но добави, че книгата има разнообразни структури на писмено ядро ​​и че политическото есе не е цялото съдържание на книгата. връзка с неговите филми, предоставя различни измерения. Той разказва интересно и харесва начина, по който върви разказът, и дава на читателя няколко различни "ръкохватки“. Писателят изразява своето отношение към света, предоставя своите наблюдения между него и читателя, но и света. Книгата е сцена, на която Емир сменя темите си, илюстрира няколко идеи, една от които е за кризата на хуманизма“, каза Ломпар.

"Кустурица прави връзка с филмите си, дава различни измерения. Той разказва интересно и харесва начина, по който върви разказът, и дава на читателя няколко различни "ръкохватки“. Писателят изразява своето отношение към света, предоставя своите наблюдения между него и читателя, но и света. Книгата е сцена, на която Емир сменя темите си, илюстрира няколко идеи, една от които е за кризата на хуманизма“, пояснява Ломпар.

Той добави, че Кустурица подхранва "същността на християнството, същността на хуманизма и същността на изкуството".

Режисьорът заявява, че днес човечеството се управлява от дигиталния свят, но "изкуството е толкова велико, че нищо в света не може да го замени“.

Той добави, че в свят, създаден от няколко семейства като Ротшилд или Рокфелер, "диригентската палка се държи от Клаус Шваб и неговия екип от Давос“.

Според него в този свят на егоизъм и алчност е неизбежно духовността и изкуството да страдат. "Вратите на киното са затворени, завесите са дръпнати, изненадана и малко уплашена от мрака, публиката е притихнала и очаква с надежда филмът да победи мрака и да затанцува на екрана. Тъмнината, както знаем, е най-гъста преди зазоряване. С това изречение завършвам новата си книга", завърши Емир Кустурица.

Освен книгата "Когато маршируват мътрвие души“, известният режисьор е издал досега четири заглавия – романът "Смъртта е непотвърден слух“ (2010), сборникът с разкази "Сто нещастия“ (2016), книга с есета "Това, от което имам нужда“ (2018) ) и романът-есе за нобеловия лауреат Петер Хандке "Виждаш ли, че не виждам“ (2022).