Бавният темп на европейска интеграция на България се дължи на факта, че Русия се възползва напълно от неуспеха й да скъса окончателно с комунизма през 1989 г., пише Emerging Europe в материал, представен без редакторска намеса от "Фокус“, с изключение на най-грубите фактологически грешки, поправени в скоби от редактора.

Изминаха почти две десетилетия, откакто България стана член на Европейския съюз. И въпреки това страната все още е най-бедната в ЕС и остава в чакалнята за присъединяване към Шенгенското пространство.

Голяма част от вината за мъчително бавния темп на европейска интеграция на България се приписва на корупцията по високите етажи. Европейската комисия въведе Механизма за сътрудничество и проверка (CVM) в опит да подпомогне процеса на реформи в България.

Проблемът обаче е много по-мащабен от самата корупция. По-скоро политическият елит на България завладя държавните институции на страната в полза на частни интереси с подкрепата на Русия.

През 1989 г., когато комунизмът се разпадаше в Централна и Източна Европа, бившите комунистически управляващи в България просто приеха постепенни реформи и приеха плавния демократичен преход, за да се задържат на власт. Вместо да конструират истински конституционализъм, публичният и частният сектор се размиха. Този процес ще има дълбоки последици за посткомунистическата трансформация на България.

Геополитически дивиденти за Русия

Бойко Борисов от дясноцентристката партия ГЕРБ дойде на поста министър-председател на България през 2009 г. с проевропейска платформа, обещаваща изкореняване на корупцията. Като вътрешен министър (авторът очевидно не знае, че той е главен секретар на МВР по това време – бел. "Фокус“) Борисов си спечели имидж на човек, който не толерира корупцията и може да приближи България до ЕС, след като неговите предшественици социалисти не успяха да го направят (България се приближи към ЕС при НДСВ и влиза през 2007 под управлението на "тройната коалиция“ – бел. "Фокус“) . Но изборната победа на Борисов просто повтори имитацията на демокрация, която бившият български комунистически елит упражняваше през предходните две десетилетия.

По време на управлението на Борисов (2009-2017, 2017-21 (изпуснато е правителството на Пламен Орешарски след енергийните протести и оставката на Борисов 2013-2014 г - бел. "Фокус") разделението на властите и независимостта на държавните институции бяха демонтирани. Междувременно еврофондовете, отпуснати за българското земеделие, строителство и благоустройство, бяха източени. Разтърсен от нестабилни коалиционни правителства между 2013 и 2014 г., Борисов сформира съюз с Делян Пеевски, медиен олигарх, който контролира няколко вестника и печатни медии. Премиерът от ГЕРБ даде на Пеевски поста ръководител на българското контраразузнаване (ДАНС) (което всъщност направи Пламен Орешарски през 2014 начело на правителството на БСП и ДПС и предизвика едни от най-масовите протести в България, начело с ГЕРБ – бел. "Фокус“).

На Русия беше позволено да печели геополитически от погрешния посткомунистически демократичен преход на България. Кремъл намери в София лесен канал за разширяване на влиянието си в континентална Европа, особено в областта на енергетиката. Унгария и Сърбия се радват на сигурни и сигурни доставки на природен газ благодарение на руския тръбопровод "Турски поток“, който пренася природен газ между Русия и Турция през Черно море. Това стана с цената на 1,5 милиарда евро от парите на българските данъкоплатци, тъй като част от газопровода минава през българска територия, въпреки факта, че "Турски поток“ изобщо не доставя газ на българските граждани.

Тези геополитически дивиденти за Русия означават, че тя има интерес да държи България в състояние на демократична парализа. След поражението на Борисов на парламентарните избори през 2021 г. от реформаторската партия "Продължаваме промяната“ (ПП) на Кирил Петков, Русия положи съгласувани усилия да осуети напредъка на България към реформи и по-нататъшна европейска интеграция. Петков загуби парламентарния вот на недоверие за оттеглянето на ветото на България върху кандидатурата на Северна Македония за членство в ЕС. Падането на прореформаторското правителство на България след само осем месеца на власт беше предизвикано от умишлената провокация на Русия в езиковия спор София-Скопие.

Ролята на президента

Усилията на Русия да предпази българската политическа система от каквато и да е форма на отговорност могат да се видят чрез антидемократичните действия на президента на България Румен Радев. Продължителната политическа криза в България от 2021-23 г. облагодетелства позицията на президента за сметка на конституционния ред на страната като парламентарна република. Именно в периода на пет последователни неуспешни опита за съставяне на правителство в София Радев превиши правомощията си с назначеното от президента служебно правителство на Гълъб Донев.

Радев пое контрола върху отговора на България на руската пълномащабна инвазия в Украйна (Първоначалният отговор бе даден от правителството на ПП-ДБ-БСП-ИТН, което остана на власт то август 2022 г. и реши да не предоставя смъртоносна помощ - бел. "Фокус"), като се противопостави на подкрепата на ЕС за Киев. В резултат доставките на българско оръжие за Украйна са бавни и често чрез посредници. Проруската позиция на Радев доведе до това, че България се превърна в аутсайдер в ЕС, като Украйна критикува забележките на българския президент, че Киев е виновен за войната с Русия. Когато се стигна до преговорите за съставяне на новото ротационно правителство на ГЕРБ-СДС, Радев се опита да провали този процес тотално.

Въпрос на национална сигурност

Подобно явление се среща и на други места в бившите комунистически държави от Централна и Източна Европа. В Чехия президентът Милош Земан беше проруски глас в европейската политика, който дори поиска референдум дали страната му да напусне ЕС. Влиянието на Кремъл се разшири до армията на страната, което накара Чехословашката група, големият търговец на оръжия в Прага, да се присъедини отново към Кремъл, нарушавайки споразумението с базираната във Вашингтон SARN Energy. Тази промяна доведе до правен спор в съд в Делауеър, който завърши с присъждането на 3,1 милиона евро обезщетение в полза на SARN.

Русия остава "таралеж в гащите“ на българската демокрация и представлява заплаха за нейния процес на евроинтеграция. Унгария поддържаше инвестиционни потоци както от Русия, така и от Запада при своя проруски премиер Виктор Орбан. След като Будапеща заплаши да използва ветото си върху влизането на България в Шенген, София се съгласи да отмени решението си да наложи данък върху транзитния руски газ през България.

ЕС вече не може просто да отхвърля корупцията като проблем, с който България трябва да се справи сама. Напротив, това е въпрос на националната сигурност, който Русия е превърнала в оръжие, за да подкопае суверенитета на държава-членка на ЕС.