Във връзка с необходимостта от борба с различни хибридни атаки, Европейският съюз постепенно "захвърля овчата си кожа“ и преминава към по-войнствена реторика и политика, пише El País.

В отговор на една от тези заплахи, миграционната криза на полско-белоруската граница, тази седмица председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг пристигнаха в Рига, където "не спестиха остри думи за президента на Беларус Александър Лукашенко“.

"Нашето послание е много ясно: ЕС и НАТО работят рамо до рамо, за да се противопоставят на тези хибридни атаки“, каза Фон дер Лайен на пресконференция в Рига, подчертавайки, че Полша, Латвия и Литва "са били подложени на умишлени, цинични и опасни нападения, атаки, организирани от режима на Лукашенко“.

Както отбелязва вестникът, Брюксел възнамерява да демонстрира, че Полша и балтийските държави могат да разчитат не само на солидарността на европейските партньори, но и на военна подкрепа, ако е необходимо. В много отношения именно нарастващото напрежение в отношенията с Лукашенко и чрез него и с руския президент Владимир Путин изостри необходимостта ЕС да заеме по-твърда позиция на международната арена. Източници в Брюксел посочват, че използването на така наречената "мека сила“, базирана на търговията и помощта за развитие, вече не е достатъчна за справяне с "все по-враждебната световна среда“.

Тъй като "международният ред става все по-нестабилен“, новите цели на блока, които досега винаги са били отлагани, са развитието на общоевропейска военна структура и консолидирането на оръжейната индустрия.

От няколко месеца в аналитични материали, доклади и вътрешни документи на Европейския съюз се срещат препратки към "война“. Върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел вече открито обяви нов сценарий. "Европа е в опасност и европейците не винаги го осъзнават“, каза Борел пред El País в средата на ноември.

"ЕС е заобиколен от нестабилност и конфликти“, предупреждава поверителен проект на така наречения Стратегически компас, план, предназначен да засили военните способности на блока, който страните от ЕС се надяват да приемат през март 2022 г. Проектодокументът посочва, че ЕС е изправен пред "опасна комбинация“ от въоръжена агресия, незаконни анексии и отхвърляне на западните ценности от редица страни.

Друга криза, която показа на Брюксел необходимостта да заеме по-войнствена позиция, изданието нарича изтеглянето на американските войски от Афганистан, което е показало зависимостта на Европа. През август европейските съюзници трябваше да организират бърза евакуация от Афганистан, тъй като не бяха в състояние да устоят на талибанската офанзива без логистичната подкрепа на Съединените щати дори в продължение на няколко дни.

Опасенията от афганистанския провал се разразиха силно в Брюксел, като помогнаха за преодоляването на редица разделения, които възпрепятстваха напредъка към обща европейска отбрана. El País отбелязва, че ЕС и НАТО вече работят по декларация, насочена към засилване на взаимодействието между двете институции и създаване на рамка, в която Алиансът "остава гарант за сигурността на Европа“, а ЕС "укрепва капацитета за разрешаване на регионалните конфликти с по-малка интензивност“.

Освен това, окончателното създаване на обща европейска отбранителна система може да съвпадне с "безпрецедентно“ увеличение на средствата за тази област от бюджета на ЕС. Така бюджетът на блока за 2021 - 2027 г. за първи път включва позиция за сигурност и отбрана, чийто общ размер е 13,8 млрд. евро Брюксел отпусна и 1,5 млрд. евро от структурните фондове за финансиране на транспортна инфраструктура с двойна употреба: гражданска и военна.

"За добро или за лошо, ЕС изглежда е на ръба да изостави прозрачността, която демонстрира в продължение на 70 години“, заключава El Pais.



Превод и редакция: Иван Христов