Посланиците на Руската федерация и Китай в САЩ Анатолий Антонов и Цин Ган публикуваха съвместна статия в The National Interest, в която коментират Срещата на върха за демокрация, която ще се проведе онлайн на 9-10 декември. Те се изразиха, както се очакваше, некомплементарно. Те нарекоха Срещата на върха за демокрация "очевиден продукт на манталитета на Студената война“, който "разпалва идеологическа конфронтация“ и създава нови "разделителни линии“, пише руското списание "Експерт“ в материал, представен без редакторска намеса.

Самият факт, че властите и на Русия, и на Китай изразиха недоволство от намерението на Вашингтон да направи инвентаризация на всички, които са идеологически близки до САЩ, разбира се, не може да бъде изненадващ. Отсъствието на тези две държави в инвентара също не е изненадващо. В Китай, както се казва, никога не са и претендирали. А времената, когато Русия можеше да бъде включена, поне като аванс, сред участниците в подобни срещи на върха, отдавна са отминали. Единственото, което е останало от това минало, е съжалението на Путин, който наскоро спомена пред колегиума на МВнР, че Москва и Вашингтон са били "почти съюзници“ преди двадесет години.

Вашингтон има претенции и към Унгария, Турция и Египет. Те не бяха поканени на срещата на върха, въпреки че за тези важни и напълно лоялни към Съединените щати страни Байдън можеше да пожертва принципите си.

Впечатляващо е и друго: фактът, че Китай и Русия критикуват заедно идеята на американския президент.

Пекин не обича много жестовете на демонстративно единство с Москва в опозиция на Вашингтон и рядко прибягва до тях, когато американците, от гледна точка на китайските власти, напълно прекрачат границата. И сега е точно такъв случай.

Тайван беше сред поканените на срещата на върха. И това е след разговор между Си Дзинпин и Байдън, по време на който последният ясно каза, че САЩ признават териториалната цялост на Китай. Разбира се, президентът направи уговорката, че американците няма да толерират нахлуване в Тайван. Тоест Байдън игнорира призива на Си Дзинпин да "направи крачка“ към Китай. И все пак Пекин имаше право да се надява на известно понижение на напрежението, поне на риторично ниво, на конфронтацията със Съединените щати. Вместо това Вашингтон реши, че е време да удари с юмрук по масата. Оттук - Срещата на върха за демокрация и поканата към Тайван, подкрепена, между другото, на ниво Конгрес. Втора делегация от американски парламентаристи посети острова за месец. В петък група конгресмени, водени от един от най-видните лобисти за интересите на острова, демократът Марк Такано, се срещнаха с най-дразнещия китайците политик - президента на Тайван Цай Инвен, който е твърд привърженик на независимостта от КНР.

Такова ясно признание, че за Вашингтон все още има два Китая – комунистически и не, не можеше да не вбеси Си Дзинпин. Говорителят на китайското външно министерство Жао Лицян нарече посещението на конгресмените "лично предизвикателство към Китай“, което е довело до "огромното възмущение на 1,4 милиарда души в КНР“.

Уви, логиката на отношенията между САЩ и Китай тласка двете страни към конфронтация. Предстоящата среща на върха за демокрация ще стане част от нея. Това ще отбележи окончателното завършване на периода, когато Съединените щати и Китай си сътрудничиха или се състезаваха помежду си, без да се забравя разликата в политическите системи. Сега конфронтацията между двете страни ще придобива все по-идеологизиран характер. Всъщност контурите на тази промяна се виждаха дори при Тръмп. Именно той говори за факта, че Китай, въпреки всички промени, остава страна, в която на власт са марксисти, обсебени от планове за световна експанзия. Тогава това все още изглеждаше на мнозина в Америка като поредната сложна проява на ексцентричния характер на президента. Сега е ясно, че Тръмп е задал дългосрочна външнополитическа тенденция.

В същото време в Китай конфронтацията със САЩ напоследък беше описвана в идеологически категории. "Новият етап на социализма с китайски характеристики“, към който Си Дзинпин обеща да поведе страната, е придружен от възраждане на вече забравената комунистическа реторика. Човек не може да не признае, че тези промени са плашещи. Ако самите най-мощни сили на планетата започнат да описват международната политика в категориите добро и зло, тогава предстои труден период от историята. Така е било в миналото. За съжаление, това може да бъде така в бъдеще.

Превод и редакция: Иван Христов