"Преди една година терористите от ХАМАС извършиха брутално нападение срещу Израел. Те убиха около 1200 души и взеха 251 заложници. Към днешна дата в плен остават 97 души, пише BILD.

В списъка на заложниците на ХАМАС са включени общо 97 души. Най-младият е на 1 година, а най-възрастният е на 85 години. Повечето от тях са израелски граждани, но има и тайландски граждани, граждани на Танзания и Непал, както и хора с двойно гражданство.

Сред тях е и 28-годишният Александър Труфанов. Той е заловен в кибуца Нир Оз заедно с цялото си семейство. Баща му Виталий е убит, а майка му Елена, баба му Ирина и годеницата му Сапир са заловени, но по-късно са освободени. Сега само Александър остава заложник. Той има двойно гражданство - на Израел и на Руската федерация. 

Днес, една година по-късно на улица "Аза" в Йерусалим роднини на заложниците и стотици поддръжници се изправиха на пътя до частната резиденция на министър-председателя Бенямин Нетаняху и пуснаха двуминутна сирена в 6:29 ч. тази сутрин (часът в който започва атаката на ХАМАС на 7 октомври). Някои от тях стоят неподвижно, докато звучи сирената, а други плачат тихо, пише The Times of Israel.

Поне 20 членове на семействата на заложници, които все още са държани в Газа, са присъствали по време на събирането рано сутринта.

"Това беше кошмарна година", споделя Ели Албаг, чиято дъщеря Лири Албаг е една от петте войници, отвлечени от базата Нахал Оз.

"Няма да си спомним за военните операции", заявява той. "Това, което ще помним завин news pic 2
©
аги, са пленените".

Шай Венкерт, чийто син Омер Венкерт е бил отвлечен от фестивала Nova край кибуца Реим, си спомня, че е чул Омер да се движи из къщата в 3 ч. сутринта на 7 октомври преди година, събирайки нещата си, за да тръгне за обречения рейв.

"Една година не е минала за мен", споделя бащата. "Няма да се оправим, докато заложниците не се приберат у дома. Кой иска да живее в държава, в която не те защитават?"

На мястото на фестивала, което е превърнато в огромен мемориал за повече от 360-те убити участници в партито, роднини, приятели и други почетоха жертвите с минута мълчание заедно с президента Исаак Херцог.

Минути по-рано присъстващите чуха последната музика, която е прозвучала на рейва, преди посетителите да бъдат принудени да избягат.