Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) са в контранастъпление вече един месец, какво се промени за това време – разбор на руския Telegram канал "Военная Хроника“, предаден без редакторска намеса от "Фокус“.

Активните бойни действия на Запорожското и Южнодонецкото направление започнаха на 4 юни. Как се промени бойната обстановка през месеца на настъплението?

На какъв етап е сега атаката?

По ред причини командването на въоръжените сили на Украйна и ръководството на Украйна не обичат да наричат ​​настъплението офанзива. В същото време прави впечатление, че военното и гражданското ръководство все още няма консенсус относно оценката на хода и перспективите на настъплението. Има силно чувство на объркване. Официално е завършена само първата фаза на операцията. Втората фаза вероятно ще започне през следващите дни, за да покаже резултатите навреме за срещата на върха на НАТО на 11 юли. Към днешна дата ситуацията на бойното поле не се е развила по най-добрия начин за въоръжените сили на Украйна: отбранителни линии, минни полета и активността на авиацията на ВКС им пречат да напредват по план.

Какво планираха въоръжените сили на Украйна и какво получиха?

Очевидно в Киев разчитаха на "блицкриг“ – достигане до Токмак (35 км от Орехов) през първите три-четири дни и до Мелитопол (81 км от Орехов) през следващите седем-десет дни.

В действителност този план се проваля още на третия ден след началото на офанзивата. Украинската армия отново е принудена да води позиционна война на изтощение, която не може да спечели. Прави впечатление, че частите на въоръжените сили на Украйна, губейки скъпа чуждестранна техника, отново се оказаха в ролята на обект. Именно руските войски им налагат конфигурацията, мястото, времето и характера на военните действия. И по този начин ги поставя в неравностойно положение.

В допълнение, въоръжените сили на Украйна не успяха да реализират три от предимствата си, които се считаха за ключови до 4 юни: числено превъзходство, разузнаване на НАТО и, както се твърди, висока командна управляемост на войските.

Какво се случи в действителност?

За един месец се прояви изненадваща твърдост в изпълнението на плановете. Украинските войски се втурват в битка в едни и същи райони, командването на настъплението в лицето на генерал Сирски, който загуби битката за Бахмут и не успя да проведе контранастъпление там, прави едни и същи грешки отново и отново, а решенията на дългосрочните постоянни проблеми като липсата на транспорт и липсата на въздушна подкрепа все още не са. Поради това общите загуби на въоръжените сили на Украйна в убити и ранени от началото на офанзивата могат да достигат 23-27 хиляди души. В много отношения до такива загуби доведе липсата на команден персонал - смъртта на офицери по време на удари срещу щаба доведе до факта, че командването и управлението на войските се довериха на реда и архива, неспособни да оценят правилно ситуацията на бойното поле и планирайте военни операции.

Какъв е резултатът?

От 4 юни украинските войски настъпват в Запорожие и на Южнодонецкото направление към същите населени места. Значителна част от тези села не са взети под контрол и се намират в сивата зона – невъзможно е да се окопаят там, а след началото на движението по Въоръжените сили на Украйна веднага се нанасят артилерийски и въздушни удари. В някои райони въоръжените сили на Украйна изобщо не успяха да настъпят. В резултат настъплението на украинските войски представлява движение от изходните позиции към предните райони, съпроводено със загуба на техника и отстъпление, което явно противоречи на плановете на командването.