България нарушава Европейската конвенция за правата на човека, когато става въпрос за тайно наблюдение и запазване и достъп до комуникационни данни, постанови Европейският съд по правата на човека във вторник, предава Reuters.

По дело, заведено от двама български адвокати и две организации с нестопанска цел за защита на правата през 2012 г., камара на ЕСПЧ установи, че българското законодателство не отговаря на изискванията на Конвенцията и не е в състояние да поддържа наблюдение само до необходимото ниво.

Камарата също така постанови, че българските закони относно запазването и достъпа до комуникационни данни не са в състояние да ограничат подобни операции до това, което е строго необходимо, което също е нарушение на член 8 от Конвенцията.

"Европейският съд по правата на човека постанови единодушно, че е имало нарушение на член 8 (право на зачитане на личния живот и кореспонденция) от Европейската конвенция за правата на човека“, се казва в изявление.

Тайното наблюдение отдавна е гореща тема в балканската държава, която се присъедини към Европейския съюз през 2007 г., отбелязва Reuters, като припомня, че специална парламентарна комисия установи през август, че специалните служби са подслушвали над 900 българи, включително политици, журналисти и активисти между началото на протестите срещу корупцията през 2020 г. до май 2021 г., когато бившето дясноцентристко правителство беше свалено от власт.

Тогавашният шеф на комисията Николай Хаджигенов заяви, че класифицирани данни сочат най-голямото подслушване и подслушване на български граждани в най-новата история, пише още агенцията.

Прокуратурата отрече да е имало незаконно подслушване на политици.

В делото, заведено в ЕСПЧ, съдът установи, че липсва подходящ съдебен надзор върху решенията за издаване на заповеди за наблюдение в България. Липсата на ясна регулация е довела до ситуация, при която тайните данни за наблюдение могат да бъдат използвани с недобросъвестни цели, се казва в него.

Превод и редакция: Иван Христов