През 2023 година еврозоната успя да избегне рецесия, въпреки слабостта на двете й най-големи икономики - Германия и Франция, и въпреки факта, че Европейският съюз не е имал значителен растеж от средата на 2022 година насам, съобщава изданието Politico, като се позовава на данни на Евростат.

През последното тримесечие на миналата година икономиката на еврозоната отново стагнира, продължавайки разочароващата тенденция за ЕС, засегнат силно от войните, инфлацията и отслабващите експортни пазари.

Брутният вътрешен продукт (БВП) през четвъртото тримесечие е останал непроменен спрямо предходните три месеца и е с нищожните 0,1% по-висок от година по-рано.

Слабото представяне се дължи до голяма степен на Германия, която по-рано потвърди, че БВП се е свил с 0,3% през последните три месеца на годината.

БВП на Франция стагнира, въпреки че е избегнал свиване, само защото вносът е паднал по-бързо от износа. Слабостта в двете най-големи икономики в еврозоната е била частично компенсирана от по-силните от очакваното резултати на Испания и Италия.

Тези цифри означават, че еврозоната е избегнала две последователни тримесечия на отрицателен растеж, класическото определение за рецесия в икономиката.

Това обаче означава също, че от средата на 2022 година ЕС не е имал значителен растеж.

"Разликата между -0,1% растеж и нулев растеж е доста безсмислена по отношение на стандарта на живот или какъв трябва да бъде отговорът на политиката“, обяснява Пол Донован, главен икономист в UBS Wealth Management.